Отприщен гроб

– Ами… заблудих се – излъга Робин. – Но после видях светлина откъм пътя и дойдох тук, та да си възстановя ориентацията. Ами ти?

– Н-н-не казвай на никого, че си ме видяла – поръча Лин. Големите ѝ очи светеха странно на потъналото в сянка лице. – Ако н-н-не кажеш на никого и аз ще си мълча, че стана от л-л-л….

– Няма да кажа…

– …от леглото и че, като те видях, т-т-тръгнах след теб…

– Обещавам – настойчиво изрече Робин, – няма да кажа.

Лин се обърна и забърза сред дърветата, все така притиснала своите изкоренени растения. Робин слуша, докато стъпките ѝ напълно заглъхнаха и остана само тишината, нарушавана от нощните звуци на гората.

Вълни от паника заливаха Робин, докато седеше напълно неподвижна и разсъждаваше над възможните последици от тази неочаквана среща. Обърна се да огледа стената зад себе си.

Шах беше някъде наблизо. Може би бе по-разумно да се прехвърли на пътя сега и да го чака да се върне, за да провери тайника? Ако Лин се разприказваше, ако кажеше на водачите на Църквата, че е заварила Робин на сляпото петно по периметъра с фенерче, каквото определено не би трябвало да притежава…

В продължение на няколко минути Робин седя и мисли напрегнато, почти без да усеща студената земя под себе си и вятъра, повдигащ косата ѝ от опарената от коприва шия. Тогава, стигнала до решение, затърси опипом недовършеното си писмо, химикалката и фенерчето, препрочете написаното дотук и продължи да пише.

Тя изглежда над 70-годишна и е тук от най-ранните дни на Църквата. Дошла по покана на Уейс да преподава йога и скоро осъзнала, че Папа Джей е „много велик свами“ по нейните думи.

Лесно я разприказвах за Бека, защото Сита не я харесва (всъщност никой май не я харесва). Когато споменах, че Бека е познавала Удавената пророчица, тя ми каза, че Бека много завиждала на Дайю, като били деца. Спомена, че всички момиченца много харесвали Чери и Бека била недоволна, задето Дайю получавала специално внимание от нея.

Робин отново прекъсна писането си, като се зачуди дали да каже на Страйк за срещата си с Лин. Можеше да си представи отговора му: махай се оттам, вече си компрометирана, не може да се довериш на тийнейджърка с промит мозък. Но след минута размисъл подписа писмото, без да споменава Лин, взе нов лист хартия и се зае със задачата да обяснява на Мърфи защо още не е готова да напусне Чапман Фарм.

61

Деветка на трета позиция:

Цял ден издигнатият духовно човек е креативно активен.

С падането на нощта умът му още е препълнен с грижи.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Преобладаващото чувство у Страйк, след като получи последното известие на Робин от Чапман Фарм, бе облекчение, че двайсет и четири часовото закъснение не се е дължало на травма или болест, макар да откри много храна за размисъл в съдържанието му и го препрочете няколко пъти на бюрото си с отворен редом бележник.

У Страйк нямаше съмнение, че Появата на Откраднатия пророк е била шокираща за присъстващите, но все така бе съгласен с Абигейл Глоувър: Мадзу Уейс прилагаше елементарни фокуси, на които я бе научил Джералд Краудър, до степен, че вече бе в състояние да постига мащабни илюзии чрез използване на светлина, звук и отвличане на вниманието.

От друга страна, описанието, дадено от Робин за раждането на Ван, истински го разтревожи. Той бе толкова силно съсредоточен върху смъртните случаи в Чапман Фарм с конкретен фокус върху коректното вписване в архивите, че бе пренебрегнал престъпните им пропуски по отношение на ражданията. Сега се питаше какво ли би се случило, ако майката и бебето бяха умрели, защо Мадзу, жена без медицинско образование, трябваше да види новороденото веднага след появата му на бял свят и защо никой повече не е видял бебето.

Откъсът за Бека Пърбрайт също го заинтересува и най-вече обвинението към сестра ѝ, че е предавала информация на Кевин за книгата му. След като прочете тези абзаци, той стана от бюрото си, за да разгледа отново снимката на стаята на Кевин Пърбрайт, забодена на таблото. Погледът му за пореден път обходи останалите четими надписи по стената, които включваха името Бека.