Отприщен гроб

– Добро утро – каза, като седна на пътническото място в беемвето.

Преди Страйк да е успял да му разправи за случилото се през нощта, Шах извади телефона си и попита:

– Това ли е въпросната жена от „Конот“? Щракнах я няколко пъти.

Страйк прегледа снимките. Всички показваха под различен ъгъл една и съща мургава жена с прилепнала шапка и торбести джинси, застанала на ъгъла на Денмарк Стрийт, най-близък до офиса.

– Да – отвърна, – прилича на нея. – Кога направи снимките?

– Снощи. Беше там, когато излязох от офиса.

– Работеше ли в агенция „Патерсън“, когато ти беше там?

– Категорично не. Щях да я запомня.

– Добре, направи ми услуга и ги препрати на Мидж и Баркли.

– Какво цели тя според теб?

– Ако е служител на Патерсън, може да следи какви клиенти имаме, та да се опита да ги стресне и отпъди. Или пък се опитва да идентифицира служителите на агенцията ни, та да види какво може да изрови за тях.

– Ами ще отложа тогава пристрастяването към хероин.

Когато Страйк вече бе осведомил Шах за новите развития около случая и се върна с колата в Централен Лондон, се чувстваше уморен и раздразнителен. Настроението му никак не се подобри, когато по време на чакане на светофар видя гигантски плакат, който в друг случай би убягнал на вниманието му. На него бе Джонатан Уейс на тъмносин фон, осеян със звезди, облечен в бяла роба, с протегнати напред ръце и усмивка на красивото му, обърнато към небесата лице. Отдолу имаше надпис: СУПЕРСЛУЖБА 2016! Проявявате ли интерес към Универсалната хуманитарна църква? Вижте ПАПА ДЖЕЙ в „Олимпия“ в петък, 12 август, 2016 г.

– Сестрата на Шарлот Рос се обади отново – бяха първите думи на Пат, послужили като нежелан поздрав, когато Страйк влезе в офиса в девет и половина със сандвич с бекон, купен пътьом: диетата да вървеше по дяволите.

– О, така ли? Остави ли съобщение? – попита Страйк.

– Каза, че заминава в провинцията за един месец, но би искала да се види с теб, след като се върне.

– Очаква ли отговор? – осведоми се Страйк.

– Не, това е всичко, което каза.

Страйк изсумтя и се насочи към чайника.

– Търси те също и Джейкъб Месинджър.

– Какво? – учуди се Страйк.

– Брат му по баща му предал, че го търсиш. Каза, че можеш да му позвъниш по всяко време тази сутрин.

– Направи ми услуга – каза Страйк, докато разбъркваше подсладител в кафето си. – Върни му обаждането и го питай дали е съгласен да разговаря с мен във Фейстайм. – Искам да съм сигурен, че действително е той.

Страйк влезе във вътрешния офис все още замислен за красивата жена, която очевидно държеше офиса под наблюдение. Ако можеше само да разчисти тази бъркотия с Патерсън, животът му щеше значително да се улесни, а и куп разноски щеше да си спести.

– Съгласен е на Фейстайм – съобщи Пат след пет минути, когато влезе в офиса му и донесе на самозалепващо се листче номера на Месинджър.

След като тя излезе, Страйк отвори Фейстайм на компютъра си и набра номера на Джейкъб Месинджър.

Обаждането бе почти мигом прието от същия млад човек със силен тен, който се усмихваше широко от снимката върху таблото на Страйк. С белозъбата си усмивка, пригладена назад коса и оскубани вежди той изглеждаше приятно развълнуван да разговаря със Страйк, докато преобладаващото чувство на детектива бе силно разочарование. Който и да беше онзи, дето лежеше тежко болен и умиращ в Чапман Фарм, със сигурност не беше Джейкъб Месинджър.

Няколко минути по-късно Страйк научи, че интересът на Месинджър към Църквата се събудил, когато агентът му получил молба Джейкъб да присъства на един от благотворителните проекти на УХЦ, после Джейкъб имал фотосесия, на която бил облечен в тениска с логото на УХЦ, след това се провело кратко пресинтервю, в което той говорил за новия си интерес към духовността и благотворителната дейност, но той бързо отшумял, когато бил поканен на едноседмично посещение във ферма без медийно присъствие.

– Как ли пък нямаше да се завра в някаква шибана ферма – засмя се Джейкъб и едва не ослепи Страйк с лъщящите си бели зъби. – За какво ми е да го правя?

– Ясно – каза Страйк. – Е, бяхте ми от голяма…

– Я чуйте – прекъсна го Джейкъб. – Мислили ли сте някога за свое шоу?

– Какво да съм мислил?

– Някой, дето изобщо не ви се натрапва, да следи детективската ви работа. Издирих ви в интернет. Сериозно ви говоря, агентът ми ще се заинтересува. Може да се съчетаем с вас, ще доведа снимачен екип, а вие ще показвате методите си…

– Аз не…

– Ще е добра реклама за вас – заубеждава го Месинджър, а зад гърба му мина блондинка в минирокличка и с отнесен вид. – Не че се хваля, но мога да гарантирам добра публика за двама ни…

– Няма да стане – отвърна кратко и твърдо Страйк. – Всичко хубаво.

Затвори, докато Месинджър още говореше.

– Тъпак нещастен – промърмори Страйк, стана, отиде до таблото, откачи снимката на Месинджър, скъса я и я хвърли в кошчето за боклук. После надраска на едно листче „КОЙ Е ДЖЕЙКЪБ“ и го закачи на мястото на снимката.