Отприщен гроб

След като описа ужасите на материалистичния свят, Уейс се зае да слави непрестанните успехи на УХЦ и да обяснява как единствено Църквата би могла да спре силите на злото, върлуващи на планетата. Изсипа хвалебствия към американските гости за усилията им при набиране на средства и разказа за предстоящото откриване на център на УХЦ в Ню Йорк, след което призова отделни индивиди на сцената, за да почете публично постиженията им. Очевидно Мадзу бе държала Уейс в течение относно случващото се в Чапман Фарм, защото Амандийп бе сред повиканите. Той се разплака и поклати глава, като се приближи към Уейс, който го прегърна, преди да обяви, че Амандийп е изравнил рекорда по набрани средства за Църквата в рамките на един ден. Петимата новопристигнали американци се изправиха да аплодират, като размахваха юмруци във въздуха.

Когато речта на Уейс приключи, засвири музика също като в края на предишното угощение и хората започнаха да танцуват. Робин също стана, решена да се показва въодушевена при всяка възможност, а и най-вече за да използва бъркотията и да заприказва или Уил, или Емили. Това обаче се оказа невъзможно. Вместо това се оказа танцуваща срещу Кайл, който някога бе включен в групата на високо ниво, но поради неспособността или нежеланието си да прави секс с Вивиън беше понижен до най-ниския статут на полски работник. Той се подрусваше срещу Робин с безизразно лице, без нито веднъж да срещне погледа ѝ, и тя се почуди къде ли се виждаше той във фантазиите си, докато не забеляза, че устните му се движеха в напев, несвързан с музиката.

69

Когато човек си има работа с някой неподатлив

на въздействие като прасе или като риба,

трябва да освободи себе си от всякакви предубеждения

и да остави другия да изрази свободно душевността си…

„Идзин“, или „Книга на промените“

Закуската в Чапман Фарм бе обикновено най-тихото хранене за деня, предвид че се провеждаше в пет и половина сутринта. При предишни престои на Джонатан Уейс във фермата появата му на общи хранения се ограничаваше до две вечери, тъй че, когато Уейс и Мадзу влязоха в трапезарията в шест часа сутринта след пристигането му, Робин прецени по изненаданите погледи около себе си, че това е крайно необичайно събитие. Разнесоха се колебливи аплодисменти, глави се извърнаха и настана пълно мълчание, когато Уейс отново се качи на сцената, вече със закачен на дрехата си микрофон. Мадзу застана зад него без усмивка, с дългата черна коса, скрила наполовина лицето ѝ.

– Приятели мои – подхвана Уейс с тъжно изражение, – любимата ми съпруга претърпя загуба. Някои сред вас може да са забелязали, че тя носеше специално украшение на врата си – седефена риба. Някога принадлежеше на Дайю, Удавената пророчица. Рибата бе намерена в леглото на Дайю в сутринта на нейното възнесение.

В помещението прозвуча дружно приглушено ахване.

– Преди два дни жена ми забелязала, че верижката е скъсана и рибата се е изгубила. Търсила я, но не я намерила. Сигурен съм как разбирате, че не ви карам да издирвате материалистична дреболия без значение. Това е артефакт на Църквата. Ние, аз и Мадзу, ще сме дълбоко признателни на онзи, който успее да възвърне тази ценна вещ. Моля всички ви да оставите за момента обичайните си задачи и да ни помогнете да я открием.

Робин надуши шанс за себе си. Само веднъж досега, в нощта, когато от детското спално помещение бе изчезнал малкият Бо, строгата подредба на хората по групи се бе разпаднала. След като всички щяха да се пръснат из територията на Църквата, тя би могла да постигне нещо. Бързо огледа трапезарията и видя Бека да отива при масата, на която седеше Емили, и да раздава инструкции. Робин бе сигурна, че на групата бе наредено да не се разделя по време на търсенето.

За сметка на това Уил Еденсор вече излизаше от помещението сам. Робин грабна купичката си от овесена каша и забърза да я остави на една от количките, преди да го последва.

Беше топло, но ръмеше летен дъжд. Уил се отправи към вътрешния двор с наведена глава и оглеждаше земята. Като се преструваше, че и тя търси медальона, Робин пое бавно покрай хамбарите и перачницата. Крадешком наблюдаваше Уил, който скоро стигна до вътрешния двор и започна систематично да го оглежда. Робин надзърташе към него покрай постамента на гробницата на Пророка лечител и дъждът мокреше тила ѝ, когато висок глас изрече:

– О, вече гледах там.

– Здравей, Шона – каза Робин и сърцето ѝ се сви от разочарование.

– Уил! – извика Шона, чиято бременност вече личеше. – И там проверих вече!

Уил не отговори, а се обърна и пое по посока на фермерската къща. За огорчение на Робин, още двама мъже се присъединиха към него и по жестовете им тя отгатна, че предлагат систематично съвместно претърсване на градината отвъд.