Отприщен гроб

– Сериозно? – учуди се тя. – Кой?

– Ха. Няма да кажа – отсече Дзян. – Просто го държа под око.

– Не може ли поне да ми кажеш дали е мъж, или жена?

– Любопитно ти е, а? – ухили се по-широко Дзян. – Не, това само аз си го знам. Тайо и Бека уж са много умни, а още не са включили. Като свърша с наблюдението си, ще ида при Папа Джей – отсече важно той.

Прехвърлиха се през портата, а Робин вече изгаряше от любопитство.

Завесите на най-близката Стая за уединение бяха дръпнати, което означаваше, че е заета. Робин очакваше нецензурен коментар от Дзян, но доброто му настроение сякаш помръкна, когато минаха покрай бунгалото.

– Знаеш ли защо не съм допускан в тях? – посочи той назад с мърляв палец.

– Не – отвърна Робин. Бе ѝ добре дошла новината, че на Дзян не е позволено духовно единение. Разтревожила се бе, че ласкателствата ѝ към него могат да бъдат приети като сексуална увертюра.

– Никой ли не ти е казал? – отново се изпълни с подозрения Дзян. – И Тайо ли?

– Не, никой – поклати глава Робин.

– Заради Джейкъб е – промърмори кисело Дзян. – Но вината не беше моя, а на Луиз. И доктор Джоу каза така. Няма да се случи повече.

– Как е Джейкъб? – попита Робин с надежда веднъж завинаги да разреши тази мистерия.

– Не знам, не съм го виждал – отговори Дзян. – Не беше моя вината.

Дворът още беше пълен с хора, всички диреха изгубения медальон на Мадзу и за облекчение на Робин появата ѝ заедно с Дзян не предизвика нито поглед, нито коментар.

– Трябва да ида до тоалетната – каза Робин на Дзян и му се усмихна, за да докаже, че не се опитва да се откачи от него. Нямаше такова намерение, тъй като той се бе оказал неподозиран източник на интересни възможни следи. – После ще продължим да търсим.

– Да, добре – отвърна доволен Дзян.

Щом се озова в празното спално помещение, Робин забърза към леглото си, да остави под матрака най-новото си камъче, бележещо поредния ден в Чапман Фарм. Ала като коленичи, видя, че няколко от дребните камъчета, които бе слагала там, лежаха пръснати по пода.

Притеснена прокара ръка под матрака и откри само едно камъче още на мястото му. И тогава пръстите ѝ напипаха нещо малко, плоско и гладко. Извади го и видя блестящата седефена изкусно изработена риба.

Робин бързешком събра пръснатите камъчета, натика ги в сутиена си, скочи на крака и изтича в банята. Покатери се върху мивката, отвори високия прозорец, увери се, че няма никой наоколо, и метна рибата навън. Тя падна сред високи треви.

Робин скочи отново на пода, избърса следите от маратонките си върху мивката и пусна чешмата – тъкмо навреме: чу как няколко жени влязоха в спалното помещение.

– Здравейте – каза Робин като се показа от банята с надежда лицето ѝ да не е твърде зачервено.

Вивиън, която беше сред групата, не ѝ обърна внимание, а поръча на жените:

– Проверете навсякъде, чухте ли? Дори под матраците.

– Че как медальонът ще се озове под матрак? – попита я Робин, а сърцето ѝ биеше силно заради шока от откритието.

– Не знам, Бека поръча така – отвърна раздразнено Вивиън.

– О, ясно – промълви Робин.

– Ти няма ли да търсиш? – попита Вивиън, тъй като Робин тръгна да излиза.

– Съжалявам – отвърна Робин. – Дзян иска да му помогна.

Когато излезе навън, за да се върне при Дзян, видя Бека да разговаря с доктор Джоу от другата страна на фонтана на Удавената пророчица.

– Къде да търсим? – обърна се Робин към Дзян.

Нямаше никакво желание да рови за рибата сред високата трева. Нека някой друг я намереше.

– В работилниците – предложи Дзян, на когото явно му доставяше удоволствие, че Робин очаква нареждания от него.

– Чудесно – кимна Робин.

Докато се отдалечаваха, Робин хвърли поглед назад към Бека и никак не остана учудена, че тя ги наблюдаваше.

70

Така духовно извисеният човек опрощава грешки

и извинява простъпки.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страйк имаше изключително мъчен ден.

Малко след десет, докато следеше майката на клиента и младото ѝ гадже в „Селфриджис“, му се обади Пищяла. Страйк бързо отговори с надежда да се потвърди, че Литълджон работи под прикритие за агенция „Патерсън“. Притисна с пръст другото си ухо, за да заглуши музиката и разговорите на пазаруващите.

– Здравей – каза. – Какво имаш за мен?

– Рийни се опитал да си види сметката. Реших, че трябва да научиш.

– Какво е направил?!

– Свръхдоза. Приятелчето ми в Бедфорд ей сега звънна да ми съобщи.

– Кога е станало това?

– Преди няколко дни. Глупак нещастен. Купил и задигнал всякакви хапчета, които успял да докопа, и ги изпил до едно.

– По дяволите. Но още е жив, нали?

– Едва. В болница е. Приятелят ми каза, че бил жълт и оповръщан, когато го намерили.

– Някой знае ли защо го е направил?

– Да. Преди една седмица му се обадила жена му. Тогава започнал да купува дрога и да я задига откъдето сварел.

– Добре – каза Страйк. – Благодаря, че ми съобщи.

– Няма защо. Много ти се струпа, а?