Отприщен гроб

– Какво? О… – Страйк осъзна, че Пищяла говори за смъртта на Шарлот. – Ами да, така е. Слушай, може ли да посриташ момчетата си да са по-активни? Трябва ми спешно нещо срещу Литълджон.

Страйк затвори и продължи след бабата и младото ѝ гадже, замислен за Рийни, който при срещата им бе бутнал настрани полароидните снимки с голи младежи с маски на прасета, после се бе изправил пребледнял и изпотен при споменаването на Удавената пророчица.

Следващите четири часа и половина прекара да се тътри подир обектите си из „Селфриджис“.

– Дотук измъкна от нея два костюма и часовник – осведоми той Баркли, дошъл да го смени в три часа.

– Май съм си сбъркал професията – промърмори Баркли. – Добре би ми дошъл един „Ролекс“.

– Ако можеш да погледнеш тази жена в очите и да ѝ кажеш, че е красива, заслужаваш го.

Страйк излезе от магазина и пое по Оксфорд Стрийт, като си мечтаеше за кебап. Тъкмо пресичаше улицата, когато телефонът му отново зазвъня, този път от непознат номер.

– Страйк.

– Аз съм – каза женски глас.

– Коя „аз“? – попита раздразнено Страйк.

– Бижу. Не ми се ядосвай. Наложи се отново да поискам номера ти от Илза. Това е сериозно, моля ти се, не затваряй.

– Какво искаш?

– Не мога да го кажа по телефона. Може ли да се видим?

Докато Страйк се колебаеше, го закачи леко юноша на скейтборд и на него му се прищя да бутне безцеремонното идиотче в канавката.

– На Оксфорд Стрийт съм. Мога да ти отделя двайсет минути в „Летящия кон“, ако побързаш.

– Добре – каза тя и затвори.

На Страйк му отне четвърт час да стигне до пъба и завари Бижу вече там, седнала на висока маса в дъното под стъкления купол, облечена в черно палто и държаща в ръце чаша сякаш с вода. Страйк си взе бирата, която си бе заслужил, и отиде при нея на високата маса.

– Казвай – обърна се към нея, като прескочи поздрав.

Бижу се огледа наоколо, преди да заговори тихо:

– Някой е сложил подслушвателно устройство в офиса на Андрю. Той мисли, че си ти.

– О, дяволите го взели – изпъшка Страйк с чувството, че е изчерпал месечния си капацитет за нежелани проблеми и пречки. – Някой проклет таблоид ще да е. Или жена му.

– И аз така му казах – отвърна Бижу с навлажнени яркосини очи, – но той не ми вярва!

– И какво очакваш от мен?

– Говори с него – почти изплака тя. – Моля те.

– Щом не вярва на теб, защо би повярвал на мен?

– Моля те, Корморан! Аз… бременна съм!

За част от секундата той имаше усещането, че във вътрешностите му плъзва сух лед, и очевидно ужасът се бе изписал по лицето му, защото тя побърза да каже:

– Не се бой, не е от теб. Току-що открих… бебето е на Анди, но…

Лицето на Бижу се сгърчи и тя го закри зад ръцете си с изряден маникюр. Страйк предположи, че адвокатът на Короната Андрю Хонболд не е заподскачал от радост при новината, че ембрион, заченат от него, сега се е сгушил в козметично обработеното тяло на любовницата му, която подозираше, че е уредила офисът му да се подслушва.

– В офиса на Хонболд да се е появил нов човек напоследък? Провеждал ли е срещи с някой, който не е ходил при него преди?

– Не знам – отвърна Бижу и вдигна към него мокрото си от сълзи лице. – Мисля, че е проклетата Матилда. Ще говориш ли с него? Моля те!

– Ще си помисля – отвърна Страйк не защото изпитваше съчувствие към Бижу, а защото му хрумна идея, която бе колкото неприятна, толкова и достоверна. Бижу протегна ръка през масата, но Страйк отдръпна своята и у него се породи нежелана асоциация с Шарлот.

– Само се канех да ти благодаря – каза тя и леко се нацупи.

– Недей. Нищо не ти обещавам.

Тя стана от бар-стола си и за момент остана загледана в него. Дори сега той усети как търси някакъв признак, че още я желае, и това също му напомни Шарлот.

– Корморан…

– Казах, че ще си помисля.

Тя взе чантата си и си тръгна.

Страйк си помисли как в офиса го чака писмена работа, отпи от бирата си и се опита да убеди сам себе си, че не иска бургер с пържени картофи. Усещаше парене зад очите, предизвикано от преумора. Стомахът му къркореше. Хилядите проблеми на деня бръмчаха наоколо му като комари. Андрю Хонболд, Бижу, Патерсън: нямаше ли си достатъчно грижи и без тези допълнителни ядове?

Предаде се и отиде до бара да си поръча храна. Когато се върна на масата си под купола, извади телефона и в дух на мазохизъм провери акаунта във Фейсбук на Кари Къртис Удс, която, естествено, не бе отговорила на молбата му да я следва, а после отвори страницата на Тормент Таун в Пинтерест, на която не бяха публикувани нови коментари след неговия собствен. Уморен от тази патова ситуация, той реши насилствено да изтръгне нещо от човека зад въпросния акаунт.

Познавали ли сте някога жена на име Диърдри Дохърти?

Натисна изпращане. Ако русата жена с очила, носеща се в тъмен басейн на рисунката, наистина бе Диърдри, това със сигурност щеше да предизвика някаква реакция.

След това издири телефона на съпругата на Джордан Рийни в салона ѝ за маникюр. След като попита за Ейва, трябваше да изчака няколко секунди, после я чу да приближава към телефона и да говори на някого на висок глас:

– …дръжте ги вътре и не ги докосвайте. Ало?