Отприщен гроб

Междувременно Ноли Сиймур, доктор Джоу и другите принципали на Църквата до един се намираха в Чапман Фарм. Робин подразбра от дочути разговори, че наближаващата скоро Поява на Удавената пророчица обикновено събира целия съвет на мястото, където Църквата се бе зародила. Доктор Джоу си оставаше затворен в своя луксозен кабинет, а Джайлс Хармън прекарваше повечето от деня да пише в стаята си, видим за всеки, прекосяващ двора, но Ноли и двама от мъжете бяха облекли бели анцузи като обикновените членове. Не стигнаха дотам да спят в общите помещения, но често можеха да бъдат видени из фермата да изпълняват различни задачи с вид на осъзната добродетелност и често крайно неумело, което би довело до остри критики, ако бяха редови членове.

Робин все така се люшкаше между групата на високо ниво и черноработниците. Веднъж бе изпратена в кухнята да помага за приготвянето на вечерята след дълъг сеанс върху църковната доктрина, проведен от Мадзу. Когато влезе в кухнята, завари Уил Еденсор да кълца огромна купчина лук. Тя си сложи престилка и отиде да му помага, без да чака изрични нареждания.

– Благодаря – промърмори той, когато тя застана до него.

– Няма защо – отвърна Робин.

– Винаги ми причинява това – оплака се Уил и избърса с ръкав насълзените си и зачервени очи.

– Помага, ако преди това се замрази – подхвърли Робин.

– Наистина ли?

– Да, но сега вече е малко късно. Просто ще се наложи да работим бързо.

Уил се усмихна. За момент ѝ се видя много по-млад, отколкото обикновено.

Шумът в кухнята бе непрестанен и безмилостен: тракаха тенджери, огромният вентилатор над индустриалните печки съскаше, консервирани зеленчуци кипяха и бълбукаха върху многото газови котлони.

– Откога си в Църквата, Уил? – попита Робин.

– Ами… вече от около четири години.

– Значи толкова дълго трябва да прекарам тук, та да усвоя доктрината добре като теб?

Тя предполагаше, че въпросът или ще го поласкае, или ще го провокира към лекция, но и двете биха ѝ позволили да мине на темата за лоялността му към УХЦ.

– Просто трябва да учиш – вяло отвърна той.

Робин се почуди дали не е така назидателен днес, защото очите му го притесняваха, или поради по-сериозна причина и продължи:

– Значи си присъствал на четири Появи на Удавената пророчица?

Уил кимна, после каза:

– Не мога да говоря за това обаче. Трябва да го изживееш, та да го разбереш истински.

– Все пак бях на нещо като предварителна прожекция – осведоми го Робин. – По време на Откровението ми Дайю дойде в храма. Накара сцената да се наклони.

– Да, чух за това – отвърна Уил.

– Знам, че си го заслужих – каза Робин, – тъй че трябва да съм доволна, задето се случи. Както ти ми каза в зеленчуковата градина, тук няма такова нещо като да си в беда. Всичко те прави по-силен.

За миг-два Уил остана мълчалив. После попита:

– Била ли си в библиотеката вече?

– Претърсвах я за рибата на Мадзу – отговори Робин. – Не съм я използвала по предназначение.

Макар да беше красиво обзаведена с махагонови маси и настолни лампи на месингови стойки, библиотеката съдържаше малко книги и половината бяха написани от Джонатан Уейс. Останалите бяха свещени текстове на всички основни религии. И макар на Робин да ѝ би дошъл добре един тих час в библиотеката, съмняваше се, че ще може да се съсредоточи дълго върху Гуру Грант Сахиб или Тора, без да заспи.

– Чела ли си Библията? – попита Уил.

– Ами… откъси – отвърна предпазливо тя.

– Вчера пак я четох. Йоан 4:1: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“[18].

Робин го погледна. Може и да грешеше при тези му зачервени и подути очи, но той ѝ се стори тревожен.

– О, боже, ще ми трябва помощ! – чу се висок женски глас.

Робин и Уил се озърнаха. Ноли Сиймур беше влязла в кухнята в чистичък бял анцуг и бе притиснала длани към лицето си, на което бе изписано комично изражение.

– Аз съм фатална готвачка! – заяви тя и се огледа. – Някой от вас, експертите, трябва да ми помага!

Ако Ноли бе очаквала хората да се прескачат да идат при нея или че ще очарова кухненските работници с признанието си как не може да готви, не беше познала. Бяха уморени и потни, никой от тях не се усмихна, но Сита все пак ѝ подаде престилка. Робин имаше предчувствие какво ще се случи и то се знае, една от по-възрастните жени посочи на Ноли купчината лук, с която се бореха Робин и Уил, без съмнение решила, че там би могла да бъде нанесена най-малка вреда. Ноли все пак бе актриса и успя да изобрази ентусиазъм.

– Чудесно… ъъ… имате ли ръкавици?

– Не – отсече жената и се върна към голяма тенджера с цял галон консервирани домати, които вряха на печката.

– Здравейте, аз съм Ноли – представи се актрисата на Робин и Уил. – Имате ли…? О, благодаря – каза, когато Робин ѝ подаде нож. – Е, как се казвате?

Те я осведомиха.