Отприщен гроб

– Роуина, виж ти, забавно, в школата по актьорско майсторство играх Роуина в „Айвънхоу“ – заговори Ноли, като скришом наблюдаваше Робин как кълца лука, та да ѝ подражава. – Никак не се оказа лесно всъщност. Предпочитам да играя героини със сложни характери. А Роуина в общи линии е красива, добра и с благороден произход, толкоз. – Ноли извъртя очи в гримаса. – Казах си: няма ли да е по-лесно да използват манекен? О, боже, надявам се да не си кръстена на лейди Роуина – добави Ноли и се засмя звънливо. – Родителите ти да не са били фенове?

Преди Робин да успее да отговори, Уил, чиито сълзящи очи останаха втренчени в лука, промърмори:

– Материално притежание.

– Кое? – не разбра Ноли.

– „Родители“ – отвърна Уил, все така без да я поглежда.

– О… да, вярно – каза Ноли. – Но ме разбрахте какво исках да кажа.

– Не, не съм кръстена на лейди Роуина – обади се Робин.

– Подбират ме по физически качества – оплака се Ноли, като се стараеше да докосва колкото е възможно по-малко лука и го натискаше само с върховете на пръстите си. – Все казвам на моя агент: „Веднъж поне ми осигури героиня с характер“. А откакто се присъединих към Църквата, все по-силно усещам този стремеж – добави тя.

Тримата кълцаха мълчаливо известно време, после Уил отново изтри раздразнените си очи с ръкава си, погледна Ноли и попита:

– Наистина ли ще правиш филм за Удавената пророчица?

Актрисата го изгледа смаяна.

– Ти пък как, по дяволите, си научил за това?

– Така ли е? – Зачервените очи на Уил отново бяха насочени към работата му.

– Ами не се знае… нищо не е окончателно още. Говорих с Папа Джей евентуално да направим филм за него. Но ти как разбра? – повтори тя и се засмя учудено.

– Аз бях този, който ти сервираше картофи, когато говореше за това с Папа Джей – отговори Уил. – Във фермерската къща.

Кухненските работници в близост се бяха заслушали в разговора. Някои умишлено забавиха работата си, та да вдигат по-малко шум.

– О, ама разбира се, че беше ти – закима Ноли, но на Робин ѝ стана ясно, че тя няма никакъв спомен за Уил. – Ами просто реших, че може да стане много интересно. Естествено, ще се погрижим голям дял от приходите да отиде за УХЦ. Невероятен начин е да се популяризира Църквата сред широката общественост. Той, разбира се, твърди, че никой не би проявил интерес да гледа филм за него – изкиска се леко тя. – Това е смайващото при Папа Джей, сам не осъзнава какво представлява. Скромността е едно от качествата му, които най-много ме възхищават. Уверявам ви, че е много различен от хората, които срещам в моя бизнес.

– Ти Дайю ли ще играеш във филма? – попита Уил.

– Не, разбира се, прекалено стара съм – отвърна Ноли. – Много ми се иска да изпълня ролята на първата му съпруга, той ми е разказвал за нея и останах с впечатление… да кажем, че не е била от типа на лейди Роуина.

– Не ти ли изглежда странно – попита Уил, без да спира да си кълца лука, – че Папа Джей се е женил два пъти, а на никой друг в Църквата не е позволено да сключва брак?

– Какво? – Ножът ѝ се изплъзна от главата лук.

– Уил!

Беше се обадила една от по-възрастните жени с подчертано предупредителен тон. Кухненските работници в близост сякаш се съживиха и обичайните шумове се подновиха с пълна сила.

– Разбира се, че не е странно – отвърна Ноли. – Първият му брак е бил, преди той още да е… Във всеки случай, там става дума за Истина на висше ниво, нали така?

– И какво е това? – поинтересува се Уил, все така с поглед към лука пред себе си.

– Папа Джей и Мама Мадзу… не можеш… не е същото. Те са ни като родители… на всички нас.

– Материално притежание – промърмори отново Уил.

– О, стига де…

– Чела ли си Бхагавад Гита?

– Да, разбира се – отвърна Ноли, но очевидно лъжеше.

– Кришна говори за хора с демонична природа. „Високомерни, непреклонни, опиянени от гордост заради богатството си, те извършват жертвоприношение само формално и показно.“

– О, боже мой, сред актьорите е пълно с такива – подхвърли Ноли. – На снимките на последния ми филм…

Но гласът ѝ бе заглушен от друг. Някой пред кухнята пищеше.

72

Деветка на трета позиция:

Жената носи дете, но не го ражда.

Злощастно събитие.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Кухненската врата се отвори с трясък и се появи Пени, чиято някога зелена коса сега бе сплъстена и кестенява. Цялата предница на анцуга ѝ бе изцапана с нещо, което приличаше на кръв.

– Нещастие с Лин – изплака силно. – В женската тоалетна е. Тя… о, боже мой…

Робин и Уил реагираха първи. Робин последва тичешком по-младия мъж, като престилката се мотаеше пред коленете и пречеше на движенията ѝ. Чу, че зад нея тичат и някои от по-възрастните жени. Втурнаха се по пътеката във вътрешния двор, но при вратата на спалното помещение Уил спря. На мъже не бе разрешено да влизат в женските спални. Робин го бутна встрани, изтича в празното помещение и се втурна да отвори вратата към банята.

– О, господи! – възкликна на висок глас.

От една от кабинките се бе стекла локва кръв. Видя окървавените крака на Лин, бяха неподвижни.