Отприщен гроб

– Не излиза от него – отвърна Пат и взе чашата си с портвайн с трепереща ръка.

– Ами тогава…

– Да, ще помоля Рода. Ще ѝ хареса да е от помощ – отвърна Пат и несигурно отпи глътка портвайн.

– Къде е Литълджон сега?

– Отиде си. Уверих се, че наистина си е тръгнал, преди да ти се обадя. Качи се в такси в края на улицата. Не беше доволен, че съм го спипала. Излиза в отпуск за една седмица – каза Пат и си издуха носа. – Заминават на почивка в Гърция.

– Когато приключа с него, ще иска да си е останал там – отсече Страйк и започна да яде бургера си.

Пат допи питието си и каза:

– Аз по-добре да вървя, по средата съм на графика за следващата седмица… Благодаря, Корморан.

– Моля – отвърна Страйк с пълна уста.

Пат си тръгна.

Страйк бе наясно, че е допуснал непоследователност. Отписал бе Литълджон на принципа, че където има една лъжа, има и още, но за лъжата на Пат бе уверен, че не е породена от неискреност, присъща на характера ѝ. Тъкмо обратното: тя често бе дори прекалено искрена за вкуса му. В началните дни на работата ѝ при него би подскочил от радост при шанс да я уволни, но с времето в чувствата му бе настъпила пълна революция. Сега много би се огорчил, ако я изгубеше. И все пак, помисли си, когато посегна разсеяно за още картофки, може би трябваше да отложи повишението на заплатата, което смяташе да ѝ даде. Да простиш бе едно, но да награждаваш служител само защото си е признал грешката, и то по принуда, не бе добра управленска стратегия.

През следващите десет минути Страйк бе оставен на мира да се наслади на бургера си. Когато най-сетне приключи с храненето, взе телефона си и позвъни на Пищяла.

– Искам да се проследи обаждането до Рийни, преди той да вземе свръхдоза. Познаваш ли някои разхлабени бурми в Бедфорд?

– Разхлабени бурми винаги има, Горелка – отвърна Пищяла, вечният циник.

– Петстотин за теб и петстотин за човека, ако ми дадеш солидна информация за обаждането – безразсъдно обеща Страйк. – Най-вече ме интересува номерът, от който е дошло.

71

Дори насред опасността настъпват

интервали на покой…

Ако притежаваме достатъчно вътрешна сила,

ще се възползваме от тези интервали.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Въпреки предпазливото подпитване на Робин Дзян не разкри нищо повече за Дайю или Джейкъб, докато търсеха седефения медальон във форма на риба на Мадзу, нито ѝ каза друго за появилия се отново след дълго отсъствие индивид в Чапман Фарм. Единственото, което тя узна със сигурност, бе, че животът на Дзян бе доминиран от две неща: огорчението му, задето брат му се бе издигнал високо в йерархията на Църквата, а той беше обикновен полски работник и шофьор, и неутолимия му интерес към сексуалния живот на другите членове на Църквата, явно произтичащ от факта, че няма достъп до Стаите за уединение. И все пак срещата им в гората бе оставила Дзян по-благоразположен към Робин, отколкото дотогава, а това си беше плюс, защото тя имаше нужда от всички съюзници, които можеше да спечели.

Робин не се съмняваше, че Бека е скрила рибата на Мадзу под дюшека ѝ. Забелязала бе изражението на Бека на объркване и гняв, когато рибата бе открита сред високите треви от тържествуващия Уолтър, както и обвинителния поглед, който мигом ѝ отправи. Нямаше представа какво е подтикнало Бека да се опита да я инкриминира, но догадката ѝ бе, че и Бека като Тайо подозираше за таен съюз, който Робин и Емили са сключили в Норич, тъй че Бека бе решена да види Робин опозорена, наказана или дори преместена от Чапман Фарм.

В лицето на Бека си бе спечелила страховит враг. Робин се тревожеше, че може би няма да е нужно много, за да бъдат заставени към откровеност Лин, Дзян или Вивиън, ако Бека ги притиснеше да си припомнят нещо, изобличаващо Робин. Неразрешени набези в гората, притежание на фенерче, фактът, че бе реагирала на истинското си име. Робин имаше достатъчно високо мнение за интелигентността на Бека, за да знае, че не би ѝ отнело много време да се досети, че „Роуина“ е разследващ детектив под прикритие. Робин бе разказала на Страйк за медальона в последното си писмо, но бе премълчала, че Лин я е открила в гората и че се е издала така глупаво пред Вивиън за името си.

И като че това не стигаше да я държи тревожна, ами се притесняваше, че с всеки ден, в който отлага да предложи секс на Тайо, ситуацията ѝ в Чапман Фарм се влошава. Тайо я стрелкаше сърдито отдалеч при движенията ѝ из фермата и тя започна да се опасява, че ще последва открито настояване за духовно единение, отказът на което би довел до някакъв вид криза. И все пак от час на час и от ден на ден Робин бе крепена от надеждата, че все още може да получи някаква информация от Емили или от Дзян, а също и да ѝ се отвори възможност да разговаря с Уил Еденсор.