Отприщен гроб

– Лин! – изкрещя Робин и заблъска по заключената врата, но отговор нямаше.

Робин се втурна в съседната кабинка, скочи върху тоалетната чиния, улови се за горния ръб на преградата и се прехвърли през нея.

– По дяволите! – изруга, когато скочи долу и се подхлъзна в кръвта около момичето, което седеше отпуснато и подпряно на тоалетната чиния.

Очаквала бе самоубийство, но мигом видя, че кръвта, която бе в ужасяващо количество, изтичаше от вагината на Лин. Долнището на анцуга ѝ бе напълно подгизнало, тя дишаше тежко и със свирене, а по шията, лицето и дланите ѝ беше избил червен обрив.

– Лин, какво стана? – попита Робин.

– Остави м-м-ме… – прошепна Лин. – П-п-просто м-м-ме остави.

Робин чу стъпки пред кабинката и бързо отключи вратата пред тревожните лица на Пени и няколко кухненски работнички.

– Ще повикам доктор Джоу – каза Сита и мигом изчезна.

– Н-не… изпъшка Лин. – Н-н-не Джоу, н-н-не Джоу…

– Трябва ти лекар, Лин – каза Робин. – Налага се медицинска помощ.

– Н-н-не той… Н-н-не го искам… Добре съм… добре съм…

Робин хвана горещата длан на Лин и я задържа.

– Всичко ще е наред – опита се да я успокои.

– Н-н-не, н-н-няма… – едва промълви Лин, като вече се бореше за въздух. – Н-н-не и ако тя д-д-доведе д-д-доктор Джоу… м-м-моля ти се…

Робин чу мъжки гласове пред помещението, а след малко над всички тях се извиси този на доктор Джоу.

– Махнете се всички! – викна той, като влезе в банята и жените около кабинката се пръснаха. Робин остана на мястото си и усети пръстите на Лин да се стягат около нейните, когато Джоу застана до отворената врата.

– Какво си причини, по дяволите?! – викна той, като погледна към Лин, и Робин видя паника, изписана на лицето му.

– Н-нищо… нищо… – прошепна Лин.

– Мисля, че може да е яла някакви растения – каза Робин, като чувстваше ужасна вина, задето предава Лин, но се боеше от последствията, ако си замълчи.

– Какви растения? – викна Джоу и гласът му отекна между плочките на стените.

– Лин, кажи му – прошепна ѝ Робин. – Моля ти се, кажи му. Помисли за Цин.

– П-п-пелин – едва чуто отрони Лин.

– Ставай – изръмжа Джоу.

– Луд ли сте? – смая се Робин. – Тя не може да се изправи!

– Извикайте двама от мъжете тук – кресна Джоу към отдалечилите се на разстояние жени.

– Какво ще правите? – настоя да разбере Робин.

– Ти се махай! – изръмжа ѝ Джоу, но тя не помръдна и продължи да държи ръката на Лин.

Пред вратата на кабинката се появиха Уил и Тайо. Тайо изглеждаше отвратен, а Уил не на себе си от ужас.

– Увийте я с хавлиена кърпа да не изпоцапа навсякъде – нареди Джоу. – После я отнесете във фермерската къща.

– Н-н-не… – промълви Лин и немощно започна да се съпротивлява, когато Тайо грубо понечи да я увие с хавлиена кърпа.

– Аз ще го направя – обади се Робин и бутна ръката на Тайо.

Лин беше изправена на крака, кърпата бе увита около нея и Тайо и Уил я отнесоха.

– Да почистиш тази мръсотия – гласеше заръката на Джоу към Робин, преди да излезе от банята, а после го чу да подвиква на друга жена. – Ти! Върви да ѝ помогнеш.

Долнището на анцуга на Робин бе пропито от топла червена кръв. Тя се изправи бавно и в този момент се показа Пени с ококорени очи.

– Какво ѝ се е случило? – попита шепнешком тя.

– Мисля, че се е опитала да си причини спонтанен аборт – отвърна Робин прималяла, защото ѝ се гадеше.

– О – промълви Пени. – Не знаех какво да правя. Просто видях под вратата да изтича кръв…

Робин ужасена се питаше какво ли ще стане сега. Дали Лин нямаше да умре? Беше ли Джоу достатъчно компетентен да се справи с такава кризисна ситуация? Наясно бе също, че реагира на случката като Робин Елакот, а не като Роуина Елис, като се разкрещя на Джоу и игнорира нарежданията му, бутна Тайо, застана в защита на момичето, което се бе помъчило да абортира бебето си. А после и признанието ѝ как знае, че Лин е поела някакви растения…

– Доктор Джоу ми поръча да ти помогна да почистиш – промълви плахо Пени.

– Няма нужда – каза Робин, защото повече от всичко искаше да остане сама. – Ще се справя.

– Не – поклати глава Пени с решимост, макар да бе разтреперана. – Той ми нареди… Ама ти как му се развика – добави притеснено.

– Просто бях в шок – отвърна Робин.

– Знам… но той е докторът.

Робин си замълча, отиде да вземе една от вкоравените хавлиени кърпи, с които жените се бършеха след душ, разпростря я върху пода и започна да попива кръвта, замислена как ще обясни откъде е знаела, че Лин е взела някакви растения, без да признае, че е била през нощта в гората, където растяха.