Отприщен гроб

– „Ян се движи напред и назад, нагоре и надолу“ – цитира Уейс, без да престава да се усмихва. – Направила е глупост, както сигурно си се досетила. Защо не каза на никого, че е поглъщала пелин? – попита уж небрежно, като отново хвана вилицата и ножа.

– Аз не знаех – отговори Робин и по скалпа ѝ отново изби пот. – Беше догадка. Видях я с растения преди известно време.

– Кога беше това?

– Не мога да си спомня. Просто един ден видях, че ги държи. И като забелязах обрива ѝ тази вечер, си казах, че прилича на алергия.

– Алергии не съществуват – изрече невъзмутимо Уейс. – Обривът е следствие от бунта на плътта ѝ срещу онова, което фалшивата ѝ същност я е накарала да стори.

– Доктор Джоу ще може ли да ѝ помогне?

– Разбира се. Той повече от всеки жив човек разбира как работи духът.

– Отведе ли я в болница?

– В момента я лекува, а Тайо ще я отведе на място, където да се възстанови, така че нямай грижа за Лин – каза Уейс. – Искам да говорим за теб. Чувам… противоречиви отзиви.

Той ѝ се усмихна, докато дъвчеше, после разшири очи, преглътна и каза:

– Колко шокиращо несъобразителен съм… ти си пропускаш вечерята.

Той натисна малък звънец, поставен сред съдовете на масата. Мигове по късно се появи Шона с обръснатата глава, цялата сияеща.

– Шона, още една чиния, чаша и прибори за Роуина, моля те – поръча Уейс.

– Да, Папа Джей – отвърна Шона важно, поклони се и излезе от стаята.

– Благодаря – каза Робин, като се опитваше да играе ролята на невинна жена, член на Църквата, отчаяно стремяща се към одобрението на Джонатан Уейс. – Простете, но… какви противоречиви отзиви има за мен?

– Казват, че си много усърдна в работата – подхвана Уейс. – Никога не се оплакваш, че си уморена. Демонстрираш находчивост и смелост. Както чух, раждането е било дълго, а ти си се лишила от сън, за да помагаш. Също така си намерила Емили в Норич, когато ѝ е прилошало, нали? Доколкото знам, и преди си се застъпвала за нея, когато Дзян я е инструктирал. Тази вечер първа си се притекла на помощ на Лин. Мисля, че трябва да те наричам Артемида. Знаеш ли коя е Артемида?

– Гръцката богиня на лова?

– На лова – повтори Джонатан. – Интересно, че първо спомена лова.

– Само защото съм виждала нейни статуи с лък и стрела – каза Робин, притиснала длани към коленете си, за да ги спре да треперят. – Всъщност май не знам друго за нея.

Вратата се отвори и Шона се появи с всичко поръчано от Уейс. Постави чиния, чаша, нож и вилица пред Робин, отново се поклони с лъчезарна усмивка на Уейс и се оттегли, като затвори вратата след себе си.

– Яж – нареди Уейс на Робин и сам ѝ наля вода в чашата. – Има куп противоречия у Артемида, също както при човешките въплъщения на божественото. Тя е ловец, но още и закрилник на преследваните, на момичета до възраст за омъжване, богиня е на раждането и… колкото и странно да е… на целомъдрието.

Той я погледна, преди да насочи отново внимание към храната си. Робин изпи глътка вода в опит да отстрани сухотата в устата си.

– Аз лично – продължи Уейс – не отхвърлям с пренебрежение ученията на онези, които са приемани от конвенционалните религиозни хора като езичници. Не вярвам, че християнската концепция за Бог е по-валидна от тази на древните гърци. Всички субективни опити да се нарисува пълна картина на Благословената Божественост са неизбежно частични и белязани от грешки.

Освен твоята картина, помисли си Робин. Сервирала си беше рагу и полента и започна да се храни. Стори ѝ се по-вкусно от всичко, което бе хапвала някога, или причината просто бе продължителното ѝ лишение от истинска храна.

– Освен това си била щедра към Църквата, Артемида – отбеляза Уейс. – Хиляда лири! Благодаря! – Той отново лепна на лицето си познатото смирено и признателно изражение и притисна ръка към сърцето си.

– Би трябвало по-рано да го направя – поклати глава Робин.

– Защо го казваш? – повдигна вежди Уейс.

– Защото знам, че други хора направиха дарения преди мен. Би трябвало…

– „Би трябвало“ нищо не значи. От значение е само направеното. Пътуването към чистия дух по същество е процес на засилване на активността. Молитви, медитация, учене: това са все действия. Съжаленията са неактивни и са полезни само дотолкова, доколкото ни тласкат напред към още действия. И тъй, всичко това е чудесно, но… – Усмивката на Уейс помръкна. – Дневникът ти е… леко разочароващ.

Сърцето на Робин отново запрепуска. Що се отнасяше до дневника, беше си взела поука от онова, което каза Ниъм Дохърти: всеки ден едно нещо, което ти е харесало, и едно нещо, което си научил.

– Никакви въпроси, никакви съмнения – поклати глава Уейс. – И никаква индикация за вътрешния мир на Роуина.

– Стараех се да не проявявам егомотивация – отвърна Робин.

Уейс издаде лаещ смях, който я накара да подскочи.

– Точно това очаквах да кажеш, Артемида.

На Робин ѝ бе неприятно това повтаряне на новия ѝ прякор. Знаеше, че целта е едновременно да я поласкае и дестабилизира.

– Чувам, че си същата и при лекциите на доктрината. Никога не търсиш обсъждане или изясняване. Прилежна си в ученето, но мълчалива. Не проявяваш любопитство.