Отприщен гроб

След като се взира безизразно в нея в продължение на десет секунди, той посегна и постави ръце върху гърдите ѝ. Робин стоеше напълно неподвижна и не чувстваше нищо друго освен шок. Сякаш наблюдаваше отстрани собственото си тяло и едва чувстваше как Уейс я гали.

– Духът е единственото от значение – каза Уейс. – Тялото е несъществено. Съгласна ли си?

Робин каза „да“ автоматично или поне се опита да го направи, но от устата ѝ не излезе никакъв звук.

Уейс свали дясната си ръка от гърдата ѝ, постави я между краката ѝ и започна да търка.

В мига, когато Робин отскочи назад, вратата зад нея се отвори. И двамата с Уейс се обърнаха и той дръпна и другата си ръка от гърдата ѝ. Бека и Мадзу влязоха в стаята, първата в белия си анцуг, а другата с бяла роба до земята като вещица младоженка с дългата си черна коса. При отворената врата отгоре се чуваше бебето Исин.

Трудно бе да се каже коя от жените изглеждаше по-бясна и възмутена. Май нито Мадзу, нито Бека бяха научили урока за материалното притежание: беше очевидно, че и двете пламнаха от гняв, като видяха ръцете на Уейс върху Робин. След няколко мига на ледено мълчание Бека изрече с висок и студен глас:

– Джайлс има питане.

– Ами прати го да дойде тогава. Можеш да си вървиш, Артемида – каза Уейс напълно спокоен и отново усмихнат.

– Благодаря – промълви Робин.

Когато мина покрай двете жени, усети специфичната миризма на Мадзу на благовония с примес на нечистотия. Измина коридора забързано под звуците на ревящото горе бебе. Умът ѝ бе в паника, тялото ѝ гореше там, където Уейс я бе докосвал, сякаш я бе дамгосал през дрехите.

Бягай още сега.

Но те ще ме видят на камерите.

Робин бутна вратите с орнаменти на дракони. Кървавото слънце потъваше в небето. Хора кръстосваха из двора, заети с вечерните си задачи. Робин се насочи автоматично към басейна на Дайю, по чиято повърхност играеха леки вълнички и проблясваха като рубини под залеза. Постоянният шум на фонтана бучеше в ушите ѝ.

– Удавената пророчица ще благослови…

Но Робин не можеше да изрече думите. Усещаше, че ще повърне, и без да я е грижа, че привлича любопитни погледи, хукна към спалното помещение, където едва се добра до една от тоалетните. Там повърна малкото рагу и полента, които бе успяла да погълне в присъствието на Джонатан Уейс, после се отпусна на колене и сухите ѝ напъни продължиха, а кожата ѝ лепнеше, изтръпнала от отвращение.

74

Деветка най-отгоре:

Упоритостта вкарва жената в опасност.

Луната е почти пълна.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Минаха два дни, през които страхът не напускаше Робин и бе в степен, която не бе познавала никога преди. Нямаше убежище, никакво безопасно място. Тя знаеше, че сигурно е дадено нареждане да бъде държана под постоянно наблюдение, защото една или друга жена неотлъчно бе до нея през часовете, когато беше будна, дори когато ходеше до банята. Единственото позитивно бе, че Тайо, който бе отвел Лин до някаква неизвестна локация, още не се беше върнал във фермата.

На Робин ѝ бе нужен повече кураж от всякога да напусне леглото си в четвъртък вечер, за да напише писмо до Страйк. Изчака много по-дълго от обичайното, за да тръгне, решена да се увери, че всички спят дълбоко. Нямаше опасност тя самата да се унесе поради високото ниво на адреналин. След като се измъкна от спалното помещение, забърза през полето, убедена, че всеки миг ще чуе вик зад гърба си.

Когато стигна до оградата по периметъра на имота, откри две писма в тайника. Мърфи ѝ съобщаваше, че заминава за две седмици в Сан Себастиан и макар да бе ѝ писал с обич, тя долови подтекста на недоволство, че не е там да го придружи. Писмото на Страйк описваше опита за самоубийство, направен от Джордан Рийни.

След като написа двата си отговора, Робин остана седнала на студената земя, парализирана от нерешителност. Дали да не тръгнеше сега, когато още имаше тази възможност? Да се провре през бодливата тел и да чака онзи, който щеше да дойде за писмата, да я прибере? Късно беше вече да се вика линейка за Лин, но интензивният надзор над нея я караше да се чуди дали би могла да постигне нещо дори да останеше. Вече губеше надежда, че някога ще има възможност отново да разговаря с Емили Пърбрайт, предвид че и двете постоянно бяха заобиколени от други членове на Църквата.

Но пък оставаше Уил, който бе показал определени признаци на съмнение в Църквата по време на разговора с Ноли в кухнята. Сега бе научила, че това не е аномалия, че Уил постоянно се е запъвал на стъпка шест към постигане на чистия дух, и ѝ стана ясно защо един умен и образован младеж с голям доверителен фонд е държан в Чапман Фарм, вместо бързо да бъде изстрелян в йерархията като лектор на семинари и да пътува по света с Джонатан Уейс. Ако можеше да постигне един последен разговор с Уил, струваше си да остане.