Отприщен гроб

Литълджон извади своя телефон от джоба си, натисна няколко бутона и после обърна екрана към него. Пред Страйк бе снимка на Мидж и Таша Мейо, които се смееха заедно пред дома на Мейо в Нотинг Хил, и двете с пазарски пликове от „Уейтроуз“ в ръце.

– Плъзни надясно – каза Литълджон.

Страйк го направи и видя снимка на Мидж, излизаща от дома на Мейо във вечерен час.

– Втората е от снощи – поясни Литълджон. – Щях да я дам на Мич.

– Сигурен съм, че има невинно обяснение – каза Страйк, макар в нищо подобно да не бе сигурен. – Ако това ти е всичкото в запас…

– Не е… имам информация за Патерсън.

– Ще си я получа сам, ако я искам.

– Не, слушай – настоя Литълджон. – Мога да ти дам нещо за случая с Църквата. Мич разполага със запис. Не го предаде на Еденсор, когато той се отказа от услугите му.

– И що за запис? – попита скептично Страйк.

– На Кевин еди-кой си, който напуснал Църквата. Кевин Първис?

– Пърбрайт – поправи го Страйк.

– Да, точно така. Мич го е записал тайно.

– Защо Патерсън ще записва тайно Пърбрайт, който вече е дал на Еденсор всяка известна му информация?

– Между Пърбрайт и Еденсор е имало охладняване, нали така? Малко преди Пърбрайт да бъде застрелян. Вече не са си говорели.

Интересът на Страйк леко се повиши, защото бе истина, че сър Колин и Кевин Пърбрайт бяха спорили, след това почти не бяха имали контакт в промеждутъка между случката, когато Кевин бе подиграл Джайлс Хармън на публичното му четене, и убийството на Пърбрайт.

– В имейл, който Пърбрайт е пратил на Еденсор – продължи Литълджон умолително, – Пърбрайт е казал, че вече сглобява нещата, но е премълчал нещо, нали така? Мич доникъде не стигаше със случая, така че прати Фара при Пърбрайт да го разприказва и да измъкне нещо ново от него. Пърбрайт не беше наред психически и Мич се опасяваше, че ако го разпитат официално, Пърбрайт ще изнесе всичко в блога си. Беше станал прекалено устат.

– И защо Патерсън не е дал записа на Еденсор?

– Защото е с много лошо качество. Не се чува много. Фара е сгафила, а после е докладвала на Мич, че Пърбрайт не е казал нищо полезно.

– И това е ценната улика, която според теб ще ме накара да те задържа на работа? Запис, на който нищо не се чува, на разговор, несъдържащ нищо от полза?

– Да, но тук става въпрос за теб все пак – отчаяно настоя Литълджон. – Ти ще извлечеш от него максимума.

Ако имаше нещо, което да добави и обида към злосторничеството, по мнението на Страйк това бе опит за ласкателство след доказано предателство. Отново прехапа език да не изрече: „Я върви по дяволите“.

– След като записът е безполезен, защо Патерсън не го е изхвърлил?

– Ами… метна го в сейфа и забрави за него. Видях го там последния път, като го отворих.

– Добре – изрече бавно Страйк. – Донеси ми записа и може отново да проведем разговор относно перспективите ти за работа.

Много кратък разговор ще е, мамка му.

– Благодаря ти – изрече ентусиазирано Литълджон. – Благодаря, Корморан, нямам думи да ти изкажа колко съм ти признателен. Наистина имам нужда от тази работа, не знаеш какво ми беше с всичкото това напрежение, но стига да съм на твърдо възнаграждение, ще измисля изход, ще взема заем или нещо такова… няма да съжаляваш. Аз съм лоялен човек – заяви безсрамно той. – Не забравям стореното ми добро. Няма да имаш по-предан човек в тази агенция…

– Спести си приказките. Още никакъв запис не си ми донесъл – прекъсна го Страйк.

Щом Литълджон напусна офиса, Страйк се обади на Мидж.

– Здрасти – отвърна тя след две позвънявания.

– Би ли ми обяснила защо ходиш на пазар с клиентката ни?

– Какво? – заекна стресната Мидж.

– Ти. Таша Мейо. „Уейтроуз“ – процеди Страйк, като едва удържаше яда си.

– Не съм пазарувала с нея – със смаян тон отвърна Мидж. – Единият се скъса, това е.

– Кой се скъса?

– Единият от пазарските ѝ пликове, кое друго? Помогнах ѝ да събере нещата.

– И как оставаш под прикритие, като ѝ помагаш да си събере покупките?

– Да му се не види, Страйк – вече ядосана заговори Мидж. – А какво се очакваше да направя? Да стоя и да гледам как консервите ѝ се търкалят по улицата? Далеч по-подозрителна щях да бъда, ако не ѝ бях помогнала. Това правят жените, помагат си взаимно.

– Защо си излязла от къщата ѝ през нощта?

– Каква ти нощ? Беше девет часът. И откъде знаеш…

– Отговори на въпроса, мамка му!

– Тя ме повика. – Вече звучеше раздразнена. – Чула шумове пред задната врата. Брат ѝ бил заминал на север и тя се притесняваше, че е сама у дома, след като си я наплашил за Франковците.

– И от какво беше шумът?

– Котка беше съборила капака на контейнера за смет.

– Колко време прекара в дома ѝ?

– Не знам, около час.

– И какво прави там цял час?!

– Казах ти, тя беше притеснена! Но ти как изобщо…?

– Била си снимана. Литълджон току-що ми показа снимките.

– Тоя проклет гадняр – изпъшка Мидж.

– Какво се случи, докато беше вътре в къщата?

– Ама ти какво намекваш? – разпали се Мидж.

– Задавам ти прост въпрос.

– Пихме кафе, ясно?

– И как, да му се не види, не забеляза, че Литълджон държи къщата под наблюдение?

– Нямаше го там. Друг трябва да е бил.