Отприщен гроб

– Отстранявам те от случая „Мейо“ – отсече Страйк. – Поемаш Младото гадже.

– Нищо нередно не съм направила! – възрази Мидж. – Питай Таша!

– Но така ще изглежда във вестниците.

– А ти помисли ли за това, като изчука оная адвокатка с фалшивите цици?

– Това ще се престоря, че не съм го чул – процеди през стиснати зъби Страйк. – Казах ти как ще бъде. Не доближавай Мейо!

И той затвори, кипнал от гняв.

76

Тук всяка крачка, било напред или назад,

води към опасност.

За бягство и дума не може да става.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Появата на Удавената пророчица предстоеше съвсем скоро и на Робин бе наредено да се включи в групата, украсяваща храма отвън с дълги бели знамена, на които бяха щамповани стилизирани тъмносини вълни. Това включваше катерене по високи стълби и докато Робин се опитваше да закрепи знамената под самия покрив на храма, мислеше си колко лесно би било за някого да ритне стълбата под нея: без съмнение щяха да го кръстят трагичен нещастен случай. Не се случи подобно покушение обаче и тя се върна читава на земята, като се упрекна за параноята си.

– Изглежда страхотно, нали? – каза един от хубавите американски младежи, доведени от Уейс от Ел Ей, който също помагаше за украсяването на храма. Знамената пърхаха от ветреца, тъй че щампованите вълни сякаш се изливаха от ръбовете им.

– Да, чудесно се получи – съгласи се Робин. – Знаеш ли кога ще е Появата?

Ужасяваше се от повторното присъствие на Дайю в храма почти толкова, колкото от призоваване да се яви във фермерската къща при Джонатан Уейс.

– След седмица – отвърна американецът. – Нямам търпение. Толкова съм чувал за това. Вие, хора, сте благословени, задето живеете тук, където се е зародила Църквата.

Той погледна Робин с усмивка.

– Хей, искаш ли духовно единение?

– Тя не може.

Последното бе изречено от Шона. Тя също помагаше за декорацията на храма и бодро се катереше по стълби въпреки вече силно издадения си корем.

– А? – погледна я недоумяващо американецът.

– Духовна съпруга е – поясни Шона и се ухили до ушите, преди да иде да помогне на Уолтър, който се мъчеше да сгъне една от стълбите.

– Олеле, нямах представа – уплашено промълви американецът към Робин.

– Няма нищо – отвърна тя, но младежът побърза да се отдалечи, сякаш се боеше да не го видят да говори с нея.

Робин бе объркана и разтревожена от думите на Шона. Нямаше начин жените да стават духовни съпруги само защото Джонатан Уейс ги бе нападнал сексуално, нали? Тя помогна за отнасянето на стълбите в хамбара, обзета от нови страхове.

През следващите няколко дни Робин долавяше спотаено внимание около себе си, несъмнено породено от плъзнали слухове. Жените, дори някои от мъжете я стрелкаха изкосо, а особено враждебно я поглеждаше Вивиън. След като Шона го бе оповестила пред храма, мълвата, че Робин е станала новата духовна съпруга на Папа Джей, явно бе обходила всички.

Тъй като никой, дори онези, имащи грижа тя никъде да не се движи непридружавана, не задаваха директен въпрос, Робин не бе в положение да опровергае тези думи, а и сама не беше сигурна относно фактите. Може би бе достатъчно Уейс да допре ръце до теб, за да станеш духовна съпруга? Но ако, както подозираше Робин, Шона бе изказала прибързано заключение, имаше опасност да набедят нея, че е пуснала слуха. Във всеки случай изпитваше гадното чувство, че тази нежелана дилема окончателно ще пробие прикритието ѝ, че малкият взрив на завист, причинен от Шона, ще доведе дотам всички да обединят наученото за нея. Робин постоянно си фантазираше как хуква към гората, макар че без съмнение един осуетен опит за бягство щеше неимоверно много да влоши ситуацията ѝ. Наясно беше, че разумната постъпка би била да напусне през сляпото за камерите петно в периметъра в четвъртък вечер, когато някой от агенцията щеше да бъде в околността и да я прибере. Ако си тръгнеше тогава, щеше да пропусне Появата на Удавената пророчица, за която вече бе научила, че ще е в петък вечерта. Беше преживяване, от което Робин на драго сърце беше готова да се лиши след случилото се по време на нейното Откровение.

Тайо се беше върнал във фермата без Лин. Робин го беше зървала само отдалеч и старателно избягваше контакта с очи. Сега всичките ѝ усилия бяха насочени към целта да проведе с Уил Еденсор разговор на четири очи. Да открие доколко дълбоко стигаха съмненията му относно Църквата би оправдало всичко преживяно от нея и тя щеше да си тръгне със съзнанието, че е осъществила напредък по случая.

В четвъртък следобед Робин бе пратена да работи в перачницата, тухлена сграда с бетонен под с редици от перални машини с индустриален размер и стойки за сушене върху макари, за да бъдат издигани чак до тавана. Жените, които придружиха Робин до вратата, си тръгнаха, след като тя влезе вътре, очевидно решили, че там има достатъчно хора, които да зареждат прането, да го изваждат и простират, дето щяха да я държат под око.