Отприщен гроб

– Преструва се, че ма… Сали е болна. Не че ме бе грижа – добави Уил афектирано, като навлече горнището. – Тя вече не е повече за мен, отколкото си ти. Аз не съм неин плътски обект. Така или иначе, тя винаги се е застъпвала за бр… за Колин. Но ма… Сали не е била болна. Съвсем добре си е.

– Откъде знаеш? – попита Робин.

– Просто го знам.

– Уил – промълви Робин, – майка ти е мъртва. Починала е през януари.

Уил замръзна. Навън косачката нададе последен вой, когато Амандийп я изключи. Очевидно премерваше техните двайсет минути. След много дълга пауза Уил проговори тихо.

– Ти лъжеш.

– Иска ми се да лъжех – прошепна Робин, – само че…

Последва рязко движение, тропот на боси крака по дървения под. Робин вдигна ръце пред себе си, но твърде късно и юмрукът на Уил я улучи отстрани по лицето. С вик от болка и шок тя залитна настрани и се удари в стената, преди да се стовари тежко на пода.

През мъглата на болката чу стъклената врата да се отваря и завесата да се дръпва.

– Какво стана? – попита Амандийп.

Уил каза нещо, което Робин не чу през звънтенето в ушите си. Паниката ѝ бледнееше пред острата пулсираща болка в челюстта и тя се почуди дали не е счупена.

Ръце грубо я вдигнаха на леглото.

– …спъна се?

– Да, и си удари главата в стената. Нали така? – изджафка Уил към Робин.

– Да – отвърна тя, без да може да прецени дали не говори прекалено високо. Пред очите ѝ играеха черни петна.

– Бяхте ли приключили?

– Да, разбира се. Защо иначе тя е облечена, как мислиш?

– Къде бяхте двамата преди единението?

– В перачницата – отвърна Уил.

– Аз ще се връщам там – обади се Робин.

Изправи се с олюляване на крака, като се пазеше да не поглежда към Уил. Щеше да побегне в секундата, щом ѝ бъдеше възможно: към портата с пет греди и после през полето към външната ограда.

– Аз ще ви отведа и двамата в перачницата – каза Амандийп.

Главата на Робин се въртеше от болката и обзелата я паника. Разтърка челюстта си и усети как тя бързо се подува.

– И сами можем да отидем – промърмори тя.

– Не – отсече Амандийп и улови здраво Робин за китката. – И за двама ви е дадена оценка, че имате нужда от повече духовна подкрепа.

77

Шестица най-отгоре:

Връзване с въжета,

напъхване в затвор с трънени стени…

Злощастие.

„Идзин“, или „Книга на промените“

След три часа в перачницата, през които никой не коментира все повече отичащото ѝ лице, Робин бе ескортирана до храма за сеанс по медитация, воден от Бека. Хвърли поглед през рамо и видя Уил да се отделя от групата и да се насочва към фермерската къща, като дори пропусна да спре пред фонтана на Дайю. Обзета от паника, Робин коленичи покорно върху коравия под на храма и устните ѝ оформяха думите на напевите, но умът ѝ бе насочен единствено към бягство. Чудеше се дали не можеше да се вмъкне в някоя тъмна ниша на храма в края на сеанса, да се спотайва там, докато другите си тръгнеха, а после да хукне към сляпото петно за камерите при оградата. Щеше да тича навън, докато открие телефонна кабина. Всичко бе за предпочитане пред това да прекара още една нощ в Чапман Фарм.

Само че в края на сеанса водещата медитацията Бека слезе от петоъгълната сцена, скриваща кръщелния басейн, и преди Робин да е имала шанс да предприеме рискования си план, отиде право при нея, докато останалите излизаха, насочили се към трапезарията.

– Инцидент ли претърпя, Роуина?

– Да – отвърна Робин. Трудно ѝ бе да говори; болката се разпростираше от брадичката към слепоочието ѝ. – Подхлъзнах се и паднах.

– Къде се случи това?

– В Стаята за уединение.

– С кого беше в Стаята за уединение? – настоя да узнае Бека.

– С Уил Еденсор – отвърна Робин.

– Уил ли предложи единение, или ти?

– Аз го направих – призна Робин, защото работещите в перачницата я бяха видели да отива при Уил.

– Ясно – кимна Бека.

Преди да е имала възможност да каже още нещо, на вратата на храма се очерта силует и Робин с препускащо сърце, видя, че е Джонатан Уейс в копринения му костюм. Дискретните лампи по тавана го осветиха, докато ги приближаваше усмихнат.

– Благодаря ти за службата, Бека – каза, притисна длани една към друга и се поклони.

– И аз за твоята – отговори Бека, вече лепнала ответна усмивка на лицето си, и също изпълни поклон.

– Добър вечер, целомъдрена Артемида… Но какво се е случило тук? – Уейс постави пръст под брадичката на Робин и изви лицето ѝ към светлината. – Злополука ли те сполетя?

Без да е по-наясно дали той води някаква игра с нея, отколкото е била във фермерската къща, Робин процеди през стиснати зъби:

– Да, подхлъзнах се.

– В Стая за уединение – допълни Бека, чиято усмивка бе изчезнала при думите „целомъдрена Артемида“.

– Наистина ли? – продума Уейс и пръстът му бавно обходи подутината. – Е, това е повратна точка, нали, Артемида? И с кого избра да постигнеш единение?

– С Уил Еденсор – изпревари Бека отговора на Робин.

– Боже мой – промълви Уейс. – Интересен избор си направила след всичко, което ти казах за него при последната ни среща.