Отприщен гроб

– Онова, което каза на Ноли в кухнята… – подхвана Робин с повишен глас заради плискащата се по пода вода. – Накара ме да се замис…

– Забрави го – отсече Уил и я погледна през рамо. – Точно заради това трябваше да ида в „кутията“. Не биваше да го казвам. Ако ще говориш за това, аз си тръгвам.

Той се избърса с плесенясала на вид кърпа, седна на мърлявото легло и започна да мастурбира в усилие да предизвика ерекция.

– Уил, спри – каза Робин, отклонила поглед от него. – Моля те, спри.

Той спря, но не заради Робин. Нещо, което звучеше като косачка, се бе събудило за живот пред бунгалото. Робин отиде до пролуката между завесите и видя Амандийп да коси с мрачна решимост, изписана на лицето му.

– Кой е? – попита Уил зад нея.

– Амандийп – отговори Робин. – Коси тревата.

– Това е, защото си на Трета степен – каза Уил. – Дошъл е да се увери, че ще останеш тук вътре. Съблечи се – поръча и поднови мастурбирането си. – Свали си дрехите, очаква се да сме приключили за двайсет минути.

– Престани да правиш това – умолително изрече Робин. – Просто исках да говоря с теб.

– Съблечи се – повтори той, а ръката му се движеше бясно.

– Уил, онова, което каза…

– Забрави какво съм казал – отвърна сърдито той, като още се мъчеше да извика ерекция. – Това беше фалшива същност, не го мислех истински!

– А защо го каза тогава?

– Бях… Просто не харесвам Сиймур, това е всичко. Не е редно тя да е принципал. Изобщо не разбира доктрината.

– Но казаното от теб звучи логично – настоя Робин. – Има противоречие между…

– „Човешкото знание е ограничено, а божествената истина е безгранична“ – цитира Уил. – „Отговорът“, Глава единайсета.

– Вярваш ли във всичко, казвано от Църквата? В абсолютно всичко? – попита Робин, като се насили да се обърне и да го погледне с донякъде еректиралия пенис в ръката му.

– „Упоритият отказ за сливане на индивида с колектива е белег за налична егомотивация“. „Отговорът“, Глава пета.

Моторът на косачката продължаваше да реве пред стъклените врати.

– За бога – изпъшка Робин, уловена в капан между Амандийп и мастурбиращия Уил, – ти си толкова интелигентен, защо се боиш да мислиш, защо не спираш да цитираш?

– „Материалистичните модели на мислене са вкоренени от най-ранна възраст. Разчупването на тези модели, на първо място, изисква съзнанието да се фокусира върху основни истини чрез повтаряне и медитация.“ „Отговорът“, Глава…

– Значи доброволно си промил мозъка си?

– Съблечи се!

Уил се изправи, извиси се над нея, а ръката му още работеше, за да поддържа ерекцията.

– Грях е да влизаш тук за друго освен за духовно единение!

– Ако ме принудиш да правя секс с теб, ще е изнасилване. Ще им хареса ли на УХЦ да се предяви съдебен иск срещу тях?

Косачката отвън се блъсна в далечния край на бунгалото. Ръката на Уил спря да се движи. Той се изправи пред нея, болезнено слаб, още хванал пениса си.

– Къде отведоха Лин? – попита Робин, решена да разбере.

– На сигурно място – отвърна той, преди да добави сърдито: – Но това няма нищо общо с теб.

– Значи съм тук да се слея с колектива, като не мисля, да правя секс с всеки, който поиска, но нямам право да се тревожа за член на Църквата, това ли ми казваш?

– Трябва да млъкнеш – просъска гневно Уил, – защото знам разни неща за теб. Била си в гората през нощта и си държала фенерче.

– Не е вярно – отвърна Робин автоматично.

– О, да, била си. Не го казах, за да защитя Лин, но сега това не може да ѝ навреди.

– Защо искаше да защитиш Лин? Това е материално притежание, да държиш на един човек повече, отколкото на всички други. Дали не е, защото е майка на детето ти? Защото Цин принадлежи на всички в Църквата, не само…

– Замълчи! – процеди Уил и вдигна заплашително ръка. – Замълчи, мамка му!

– Нямаш ли цитат за това? – подигра го Робин, повече ядосана, отколкото уплашена. – През всичките дни, откакто Лин я няма, не си казал на никого, че съм имала фенерче. Защо не ме издаде?

– Защото ще кажат, че е трябвало да го направя по-рано!

– Или пък тайно ти харесваше мисълта как някой се разхожда нощем в гората с фенерче?

– Откъде накъде?

– Можеше да откажеш да дойдеш с мен в Стая за уеди…

– Не, не можех. Като те повикат, трябва да тръгнеш…

– Аз мисля, че ти имаш съмнения относно Църквата.

Уил присви очи. Пусна пениса си и направи няколко крачки назад.

– Баща ми ли те изпрати тук?

– Защо реши така?

– Правил го е и преди. Прати един мъж да ме шпионира.

– Аз не съм шпионка.

Уил грабна от пода долните си гащи и анцуга и започна да ги навлича. Убедена, че той ще излезе и мигом ще разкрие разговора им, Робин, която кроеше план да хукне към гората веднага щом той излезе от бунгалото, подхвърли:

– Ами ако ти кажа, че семейството ти ме изпрати?

Уил скочи и дръпна нагоре долнището на анцуга си.

– Отивам при Папа Джей на мига – изрече гневно. – Ще му кажа…

– Уил, семейството ти те обича…

– Мразят ме – тросна ѝ се той. – Особено баща ми.

– Това не е вярно!

Уил се наведе да вземе горнището на анцуга си със силно зачервено от гняв лице.

– Моята май… Сали ме обича. А той не. Пише ми лъжи, опитва се да ме накара да напусна Църквата.

– Какви лъжи ти е писал?