Отприщен гроб

Робин не бе сигурна, че би успяла да проговори, дори да искаше. Устата ѝ отново беше пресъхнала, а Уейс все така накланяше главата ѝ назад, което ѝ причиняваше болка.

– Е, отивай на вечеря – каза Уейс и я освободи след още един изпитателен поглед. – Аз имам да обсъждам някои неща с Бека.

– Благодаря – насили се да каже Робин.

– Благодаря, Папа Джей – натъртено изрече Ребека.

– Благодаря, Папа Джей – избъбри Робин.

Отдалечи се колкото можеше по-бързо. При стълбите на храма видя двама от обичайните си придружители да я чакат, така че бе принудена да върви между тях към трапезарията.

Довечера, обеща си. Тръгваш си довечера.

Но това можеше да стане само ако не бъдеше призована отново във фермерската къща да дава обяснения. Във всяка секунда, докато ядеше нудлите си, очакваше докосване по рамото, но не дойде такова. Вече силно подутото ѝ и посиняващо лице привлече погледите на няколко души, но никой не я попита какво ѝ се е случило, което си беше облекчение, защото от говоренето я болеше, тъй че тя предпочиташе да бъде оставена на мира.

Когато вечерята приключи, Робин тръгна с другите жени към спалното помещение. Щом се озоваха в двора, онези пред нея нададоха изненадани възклицания.

Шестнайсет момичета в тийнейджърска възраст, облечени в дълги бели роби и държащи запалени факли, се качваха в сумрака по стълбите на храма, после спряха мълчаливи и с лица, осветени от огъня. Очите на всяко момиче бяха очертани с тъмни сенки, имитиращи разтекъл се грим, и това им придаваше някак призрачен вид.

– Броени часове остават до Появата – чу Робин жена да казва зад нея.

– Колко дълго ще стоят там? – Робин разпозна гласа на Пени.

– Само тази вечер. Утре е ред на момчетата. После на принципалите.

Робин влезе в спалното помещение напълно угнетена. След като църковни членове щяха да стоят на стража на стълбите пред храма през следващите три вечери, тя нямаше никакъв шанс да се измъкне незабелязано от постройката. Взе пижамата си, отиде в банята и се заключи в кабинката, където бе заварила кървящата Лин. Отпусна се върху капака на тоалетната чиния и напрегна цялата си воля да не се разплаче. Несигурността за предстоящото я ужасяваше.

Общата врата на банята пред кабинката ѝ шумно се отвори и Робин чу звуци от течаща вода и миене на зъби. Като знаеше, че тоалетната ще е нужна на друг, стана, отключи вратата и отиде в спалното помещение да се преоблече в пижамата.

– О, боже мой, погледнете!

Викът дойде от другия край на спалното помещение. Група жени забързаха към прозореца. Някой ахкаха, други затискаха уста с длани.

– Какво има? – попита Марион Хъксли, забързана да погледне. – Тя ли е?

– Да… да… вижте!

Робин се качи върху леглото си, та да може да надникне над главите им.

Малка светеща фигура в увиснала около нея бяла рокля стоеше неподвижно насред полето, което Робин толкова пъти бе прекосявала през нощта. Остана ярка за няколко секунди, после изчезна.

Жените край прозореца се извърнаха от него втрещени и си зашепнаха възбудено. Някои изглеждаха уплашени, други възторжени. Марион Хъксли пое с усмивка обратно през помещението и когато мина покрай леглото на Робин, ѝ хвърли злобен тържествуващ поглед.

Шеста част

Кан/Демоничното

Напред и назад – бездна след бездна.

При такава опасност

първо спри и изчакай,

иначе ще се сгромолясаш в пропаст.

Не прави така.

„Идзин“, или „Книга на промените“

78

В живота на човек… да си угажда на всяка прищявка

е погрешно и при често повтаряне води до унижение.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Ако Страйк знаеше какво се бе случвало със съдружничката му през последните двайсет и четири часа, щеше да подкара с бясна скорост към Норфък. Но тъй като бе в неведение за събитията в Чапман Фарм, в сряда сутринта стана в приповдигнато настроение при мисълта, че на следващата вечер ще иде да прибере Робин. Вече бе информирал служителите си как лично ще свърши това.

Кантарът в банята показа нежелано повишаване на теглото му с два килограма и половина, което несъмнено се дължеше на включването на бургери, пържени картофи и сандвичи с бекон в храненето му напоследък. По тази причина Страйк закуси с овесена каша, приготвена с вода, решен отново да бъде стриктен. Докато ядеше, провери Пинтерест на телефона си, за да види дали Тормент Таун е отговорил на въпроса му за Диърдри Дохърти. Крайно неприятно изненадан бе да види, че страницата е заличена. Многото гротескни рисунки, включително на лишената от очи Дайю и на русата жена, плаваща в петоъгълен басейн, бяха изчезнали, а Страйк все така нямаше представа кой ги е правил, но пък остана със силното подозрение, че неговият въпрос бе подбудил изтриването, а това предполагаше, че блондинката в басейна действително изобразява Диърдри.