Отприщен гроб

– Най-добрата новина, която чух за деня – отбеляза Страйк. – Искаш ли чай?

Когато двамата седнаха с чаши пред себе си, Пат влезе във Фейсбук с данните на дъщеря си и отиде на акаунта, за който Страйк се надяваше, че е на жената, била Чери Гитинс преди двайсет и една години. Пат обърна монитора така, че и Страйк да го вижда, и докато пафкаше електронната си цигара, го гледаше как изучава страницата.

Страйк плъзна бавно надолу, като разглеждаше внимателно многото снимки на двете малки руси момиченца на Кари Къртис Удс. Снимките на самата Кари показваха жена, по-пълна, отколкото на профилната си снимка. Нямаше индикации тя да работи, макар често да споменаваше как полагала доброволен труд в училището на дъщерите си. И после…

– Тя е – заяви Страйк.

На снимката от сватбата ѝ, пусната да отбележи годишнина, Кари Къртис Удс носеше рокля поне с два размера по-малка от сегашните ѝ. Там без съмнение бе блондинката с глуповата усмивка, живяла някога в Чапман Фарм: по-възрастна, с по-дискретна очна линия, с прибрана на кок коса и с впита дантелена рокля, застанала до набит мъж с плътни вежди. Малко по-надолу на страницата имаше телефонен номер. Кари Къртис Удс предлагаше уроци по плуване за деца в предучилищна възраст.

– Пат, уцелила си в десетката.

– Беше Рода, не аз – уточни тя с грапавия си глас.

– Какво пие тя?

– Джин.

– Ще ѝ купя бутилка или две.

След още пет минути разглеждане Страйк успя да идентифицира съпруга на Кари Удс, Нейтън Удс, който беше електротехник, както и града, където живееха.

– Къде се намира Торнбъри, дявол го взел? – промърмори, като се прехвърли на Гугъл Мапс.

– В Глостършър – осведоми го Пат, която сега миеше чашите на мивката. – Братовчед на моя Денис живее в този район.

– По дяволите – изруга Страйк, като четеше последните публикации на Кари Къртис Удс. – В събота заминават за Андалусия.

Страйк направи сверка със седмичния график и се обади на Шах да го помоли да прибере Робин от Чапман Фарм на следващата вечер.

След като затвори, каза:

– Мисля да ида в Торнбъри в петък. Да хвана Кари, преди да е заминала на ваканция. Робин ще е съсипана от умора, няма да ѝ е до далечно пътуване в деня след връщането.

Онова, което не сподели, бе идеята, че ако успееше да осъществи пътуването в рамките на един ден, вечерта можеше да иде при Робин да обменят подробна информация и тази мисъл силно го ободри, при положение че Райън още беше в Испания. След като се почувства малко по-щастлив, Страйк излезе от Фейсбук, взе си чая и кафявия плик, оставен от Литълджон, и се премести във вътрешния офис.

Вътре имаше малка лента за диктофон, увита в хартия с надписана отгоре дата. Записът бе направен близо месец след като сър Колин и Кевин бяха охладнели взаимно след неразумното поведение на последния на публичното четене на книгата на Джайлс Хармън и пет дни преди убийството на Кевин. Страйк извади диктофон от чекмеджето на бюрото си, постави лентата и натисна за начало.

Веднага му стана ясно защо Патерсън не беше предал лентата на сър Колин Еденсор: трудно би могло да има по-лоша реклама за детективските умения в агенцията му. Съществуваха далеч по-добри устройства за този тип работа от диктофон, който трябваше да бъде прикрит. Записът беше с извънредно лошо качество: пъбът, в който Фара бе завела Кевин, бе пълен с хора и шумен – грешка на новак, за каквато Страйк строго би смъмрил някого от своите хора. Беше от типа недомислици, които би допуснал бившият му служител Нътли, за когото ни най-малко не жалеше.

Гласът на Фара се чуваше по-ясно от този на Кевин вероятно защото диктофонът бе поставен по-близо до нея. От онова, което Страйк успя да разбере, след първите пет минути тя бе предложила да идат на по-тихо място, но Кевин настоя да останат, защото знаел, че е любимият ѝ бар. Очевидно Кевин нямаше съмнения как хубавата Наваби проявява към него сексуален интерес.

Страйк увеличи звука до максимум и заслуша внимателно, като се опитваше да схване казаното. Фара все молеше Кевин да говори по-високо или да повтаря думите си и Страйк бе принуден няколко пъти да връща назад и да прослушва отново с химикалка в ръка в опит да транскрибира онова, което се чуваше.

Отначало разговорът им нямаше нищо общо с УХЦ. Десет минути Фара дрънка за измислената си работа като стюардеса. Най-после се спомена и Църквата.

Фара: …винаги ми е била интересна УХЦ…

Кевин: …не го прави… още ме… може би не е зле да…

Някъде близо до Фара и Кевин зазвуча хорово грубовата песен, чийто текст по горчива ирония се чуваше ясно и отчетливо.

And we were singing hymns and arias.