Отприщен гроб

„Land of my Fathers“, „Ar hyd y nos“.[20]– Да му се не види – промърмори Страйк. Предположи, че групата е от възрастни уелсци, защото не можеше да си представи кой друг би пял песен на Макс Бойс. През следващите няколко минути се мъчеха да си припомнят целия текст и напълно заглушаваха разговора на Фара и Кевин. Най-сетне уелсците преминаха просто към шумен разговор и Страйк успя да дочуе глухи фрагменти от репликите на Фара и Кевин.

Кевин: …зли хора. Зли.

Фара: Как изобщо някога са…?

Кевин: …жестоки… лицеме… пиша блог…

Фара: О, това е прекра…

Един от уелсците отново запя.

But Will is very happy though his money all has gone:

He swapped five photos of his wife for one of Barry John.[21]Аплодисменти гръмнаха след този припомнен текст и когато виковете поутихнаха, Страйк отново чу Кевин: „…прощавай, трябва да ида до…“.

По липсата на отговор от страна на Фара Страйк отсъди, че Кевин е отишъл до тоалетната.

Следващите петдесет минути от записа бяха неизползваеми. Не само че шумът в пъба бе станал още по-силен, но и говорът на Кевин ставаше прогресивно по-неразбираем. Страйк би могъл да обясни на Фара, че е грешка да черпиш щедро с алкохол младеж, който е отраснал, без да е близвал и капка. Скоро Кевин заваляше думите и говореше несвързано, а Фара с мъка се опитваше да схване какво ѝ казва.

Кевин: …каза, че се удавила…

Фара: (високо) …говориш за Дай…?

Кевин: …странни неща се случваха… помня шетири от тях…

Фара: (високо) Четири ли каза? Чет…?

Кевин: …повече от три… добра с децата и… Бек ги караше… невидими… глупости…

Фара: (високо) Казваш, че Бека ги е карала да лъжат, така ли?

Кевин: …дрогирани… нея я пускаха навън… донасяше разни неща… вкарваше ги тайно… не я беше грижа за истинската ѝ… веднъж имаше шоколад и аз си откраднах малко… но много тормоз падаше…

Фара: (високо) От кого падаше тормоз?

Кевин: …на помощи… щяхме да говорим… щеше да се срещне с мен…

Фара: (много високо) Някой от Църквата ли щеше да се срещне с теб, Кев…?

Кевин: …отговор за това…

Страйк стовари ръка върху бутона за пауза, върна назад и изслуша последното отново.

Кевин: …щяхме да говорим… щеше да се срещне с мен…

Фара: (много високо) Някой от Църквата ли щеше да се срещне с теб, Кев…?

Кевин: …отговор за това… част от…

Фара: (настойчиво): С някого от Църквата ли щеше да се срещнеш?

Кевин: …тежко ѝ беше… и прасетата…

Фара: (нервно): Стига с тия прасета…

– Остави го да говори за прасетата – изръмжа Страйк срещу диктофона.

Кевин: …харесваше прасетата… знаеше какво да прави… бях в гората… и Бека ме изгони, защото… дъщерята на Уейс… не бива да краде…

Фара: …Дайю в гората?

Кевин: …не знам… май беше заговор… бяха заедно в това… винаги заедно… ако съм прав… възмездие… в гората… духаше вятър… огън, но беше много мокро… заплаши ме… внезапно… мислех, че е за наказание… Бека ми каза… съжалявам, трябва да…

Страйк чу трясък като от падане на стол. Подозираше, че Кевин не е бил стабилен, като е тръгнал към тоалетната вероятно да повръща. Продължи да слуша, но през следващите двайсет и пет минути не се случи нищо, освен че уелсците ставаха все по-гръмогласни. Накрая чу Фара да казва:

Извинете… ако отивате до тоалетната… Той е облечен със синя…

Пет минути по-късно прозвуча висок глас с уелски изговор:

Съжалявам, миличка, той е в ужасно състояние. Ще трябва да го носиш до вкъщи.

О, боже мой… Благодаря ви, че проверихте…

Чу се шумолене, шум от дишане и записът свърши.

80

Външни условия спъват напредъка,

както загубата на колело спира движението на каруца.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Шах тръгна за Норфък по пладне в четвъртък и носеше писмо от Страйк, в което той инструктираше Робин да остане до пластмасовия камък, след като го прочете, защото Шах ще е наблизо с угасени фарове на колата и ножици за тел под ръка, за да улесни безопасното ѝ преминаване през телената ограда. Страйк тръгна за вечерята у Луси с неочаквано весело настроение, при положение че на другия ден щеше да става в шест за пътуването си до Глостършър.

Макар че Тед се зарадва да види племенника си, на Страйк веднага му стана ясно, че чичо му се бе влошил дори за малкото седмици след последната им среща. Беше отнесен, не в час, а това не бе го имало преди. Тед се усмихваше и кимаше, но Страйк не беше сигурен, че следи разговора. Чичо му наблюдаваше озадачено тримата синове на Луси да се втурват в кухнята и пак да излизат и се държеше официално с тях, което подсказваше, че май не знае кои са.