Отприщен гроб

Опитите на Страйк и Луси да измъкнат от Тед къде и как иска да живее не стигаха доникъде, защото Тед се съгласяваше с всяко предложение, та макар и някои да си противоречаха. Прие, че иска да остане в Корнуол, че ще е по-добре да се премести в Лондон, че му трябва повече помощ, а после при внезапен проблясък на някогашния Тед заяви, че се справя чудесно и не е нужно никой да се тревожи за него. През цялата вечеря Страйк долавяше напрежение между сестра си и зет си и то се знае, щом Тед се настани пред телевизора в дневната, бе подхванат неприятен разговор между тримата, в който Грег не скри усещането си, че с него се злоупотребява.

– Тя иска той да живее при нас – осведоми той намръщено Страйк.

– Казах му, че ако продадем къщата в Корнуол, можем да направим пристройка отзад – обясни Луси на брат си.

– И да изгубим половината двор – изпухтя Грег.

– Не искам той да иде в дом за възрастни – просълзена промълви Луси. – Джоун би възненавидяла идеята той да е в дом.

– И какво ще направиш, ще напуснеш работата си ли? – настоя Грег към жена си за отговор. – Защото, ако той се влоши, грижите по него ще са целодневен ангажимент.

– Мисля, че трябва да му се направи обстоен медицински преглед, преди да решаваме нещо – заяви Страйк.

– Ще е само протакане – отсече Грег, чието раздразнение без съмнение се дължеше на факта, че Страйк няма да бъде засегнат по никакъв начин от преместването на Тед.

– Има домове и домове – игнорира го Страйк, като се обърна към Луси. – Ако го настаним на добро място в Лондон, ще можем редовно да го посещаваме, да го извеждаме от там за по цял ден…

– И тогава Луси пак ще търчи по него, все едно той живее в къщата ни – подхвърли Грег с ясния намек, че за Страйк търчане няма да има. – Иска да си седи в Корнуол, току-що го каза.

– Той не знае какво иска – с писклив глас възрази Луси. – Случилото се във вторник беше едно предупреждение. Вече не е безопасно да бъде сам, всичко може да му се случи. Ами ако се опита да излезе с лодката в морето?

– И аз от това се боях – призна Страйк.

– Ами продайте лодката тогава – тросна се ядосано Грег.

Разговорът приключи, както Страйк би могъл да предвиди от самото му начало, без да бъде взето решение, освен това Тед да бъде заведен при специалист в Лондон. Тъй като Тед бе изтощен от пътуването, оттегли се в девет часа, а малко след това и Страйк си тръгна с надежда да поспи възможно най-дълго, преди да потегли за Торнбъри.

Предпочел бе да не известява предварително Чери или Кари, като каквато се подвизаваше сега, за пристигането си поради вече отработения от нея модел да бяга и да си сменя самоличността. Имаше чувството, че ако по-напред ѝ позвъни, тя ще се погрижи да я няма там. Страйк се съмняваше, че жената, която публикуваше безкрайни снимки от екскурзиите на семейството си до Лонглийт и Полтънс Парк, от участието си в продажба на печива в училището и на карнавалните костюми, които шиеше на дъщерите си, би се зарадвала да ѝ бъде припомнено нелицеприятното ѝ минало.

Страйк бе пътувал вече два часа по магистралата, когато получи обаждане по телефона от Таша Мейо. Попита го защо Мидж вече не се грижи за нея и помоли тя да бъде върната на работа по нейния случай. Фразата „грижи се“ само засили неясното подозрение на Страйк, че Мич прекомерно се е сприятелила с актрисата, и никак не му беше приятно клиент да му диктува кой точно персонал да бъде определен за него.

– За мен е по-естествено да бъда виждана да вървя в компанията на друга жена – каза му Мейо.

– Ако агенцията ми предоставяше частна охрана и искахме тя да е дискретна, бих се съгласил – отвърна Страйк, – но в случая не може да става дума да вървите заедно, тъй като ние вършим наблюдение…

За свое огромно притеснение изведнъж осъзна, че Таша плачеше. Май напоследък си имаше работа с цяла процесия от плачещи хора.

– Чуйте – изхлипа тя, – не мога да си позволя и вас, и частна охрана, а нея я харесвам, кара ме да се чувствам в безопасност и предпочитам човек, с когото да мога да се посмея и…

– Добре, добре – каза Страйк. – Ще върна Мидж обратно по случая.

Колкото и на Страйк да не му бе по вкуса ситуацията, не можеше да се престори, че е неразумно от страна на Мейо да иска бодигард.

– Да се пазите – гласеше несръчната му реплика в края на разговора.

След като позвъни на леденостудената Мидж да ѝ съобщи новината, Страйк продължи с шофирането.

Двайсет минути по-късно се обади Шах.

– Взе ли я? – попита Страйк и вече се усмихваше в очакване да чуе гласа на Робин.

– Не – отвърна Шах. – Тя не се появи, а камъка го няма.

За втори път в разстояние на две седмици Страйк изпита усещането, че във вътрешностите му се плъзва сух лед.

– Какво?

– Пластмасовият камък не е на мястото си. Няма и следа от него.

– По дяволите. Остани там. Аз съм на М4. Пристигам при теб по най-бързия начин.

81

Горната триграма Кан обозначава страховитата бездна, опасното. Движението е надолу…

„Идзин“, или „Книга на промените“