Отприщен гроб

– На брега. Казват, че бил напълно объркан. Стик, аз ще замина веднага за там и ще го убедя да дойде тук с мен, само на гости, та да обсъдим с него какво иска. Не може да продължава така.

– Добре. Искаш ли да…?

– Не, ще се оправя сама, но като го доведа, ще дойдеш у нас да ми помогнеш за разговора с него. Утре вечер?

– Да, разбира се – отвърна Страйк и настроението му помръкна леко. Щеше да се наложи някой друг да прибере Робин от Чапман Фарм.

Той се върна в дневната и завари Хонболд да държи кафеник.

– Искате ли кафе? – изръмжа към Страйк.

– Ще е чудесно, благодаря – отвърна Страйк и отново седна.

Когато двамата мъже заеха отново местата си, надвисна неловко мълчание. Предвид че и двамата бяха правили секс с една и съща жена горе-долу по едно и също време и че сега Бижу беше бременна, Страйк си даде сметка, че това е неизбежно, но не се канеше той да отваря темата.

– Бижу ми каза, че двамата сте пийнали на два пъти заедно, нищо повече.

– Точно така – излъга Страйк.

– Доколкото разбрах, запознали сте се на кръщенето на детето на Исла Хърбърт.

– Илза – поправи го Страйк. – Да, Илза и съпругът ѝ са ми стари приятели.

– Значи Бижу не е…?

– Изобщо не ви е споменавала. Аз не обсъждам работата си извън офиса и тя никога не ме е питала.

Това поне беше истина. Бижу неизменно говореше само за себе си. Хонболд наблюдаваше замислено Страйк. Отпи от кафето си и каза:

– Вие явно сте много добър в професията си. Чувал съм възторжени отзиви от ваши клиенти.

– Хубаво е да го знам – отвърна Страйк.

– Дали ще приемете да ми помогнете да изровя нещо срещу жена ми?

– Списъкът ни с клиенти е пълен, за съжаление – отвърна Страйк. Не се бе измъкнал от кашата Бижу-Хонболд, че да се гмурне обратно в нея.

– Жалко. Матилда си е наумила да ми отмъщава. Да отмъщава! – прогърмя отново гласът на Хонболд и Страйк си го представи с адвокатската перука да запраща думата към съдебните заседатели. Хонболд започна да изброява разните безобразия, демонстрирани от съпругата му в момента, едно от които бе, че му отказвала достъп до избата с вино.

Страйк го остави да приказва с единственото желание да отклони веднъж завинаги враждебността на Хонболд към себе си. Макар изговорът и обектите на гнева им да бяха съвсем различни, той напомняше на Страйк за Бари Саксън. Също като машиниста на влак в метрото, и адвокатът на Короната изглеждаше смаян и вбесен, че жена, на която е причинил зло, е готова на свой ред да му създаде неприятности.

– Е, благодаря за кафето – каза Страйк, когато се появи удобна пауза, и се изправи на крака. – Нямам търпение Патерсън да застане пред съда.

– „И ще го имаш“ – цитира Хонболд, също се изправи и повиши бездруго гръмкия си глас в декламация: – „Щом откриеш истината ти, голямата секира ще свисти!“[19].

79

Шестица на трета позиция:

Човек се обогатява чрез нещастни събития.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Доволен, че е отметнал един проблем от списъка си, Страйк се върна в офиса, изяде с отвращение енергийно въглехидратно блокче, купено по път в тон с решимостта му да свали килограми. Донякъде се надяваше Литълджон да не изпълни обещанието си да достави днес записа с Пърбрайт, така щеше да му даде възможност да излее набралия се гняв и напрежение върху обект, който си го заслужаваше.

– Литълджон остави това – бяха първите думи на Пат, когато той влезе в офиса.

Посочи обикновен кафяв плик, лежащ до нея – вътре имаше малък овален предмет. Страйк изпъшка и пое към чайника.

– Мидж също се отби – съобщи Пат. – Адски кисела беше. Каза, че си я обидил.

– Ако смята, че закономерен въпрос от шефа ѝ за работната ѝ практика е обида, водила е много защитен живот – раздразнено коментира Страйк и добави още една торбичка чай в чашата си, решил че му е нужно максимално количество кофеин.

Истината бе, че ядът му към Мидж се бе поуталожил през последните няколко дни. Колкото и да не искаше да си признае, съзнаваше, че бе реагирал пресилено, задето тя бе снимана пред къщата на Таша Мейо, поради собствените си тревоги около връзката му с развода на Хонболд. Обмислял бе идеята да каже на Мидж, че може да се върне към случая с двамата Франк, стига да нямаше повече общуване с клиентката, но новината, че се е оплакала на Пат, го огорчи.

– Веднъж познавах и друга лесбийка – каза Пат.

– Така ли? И тя ли плюеше по шефа си зад гърба му? – подхвърли Страйк, а капакът на чайника затрака.

– Не – отвърна Пат. – Тя беше шефът. Приятна жена. Хората я смятаха за сурова, но отвътре беше мека душа. Много беше добра с мен, когато се развеждах.

– Това да не е завоалирано предложение да се покая, че съм наранил чувствата на Мидж?

– Никой не е споменавал покайване.

– И по-добре, защото няма да се случи – отсече Страйк.

– Няма нужда да ми се тросваш – каза му Пат. – Впрочем Рода направи каквото ти искаше.

На Страйк му отне няколко секунди да си припомни, че това е дъщерята на Пат.

– Шегуваш ли се? – обърна се към нея той.

– Не. Влезе в страницата на онази Кари Къртис Удс.