Отприщен гроб

Неспирният шум от пералните машини налагаше на работниците да повишават глас, ако искаха да бъдат чути. След като получи торба с мръсни дрехи и инструкции как да регулира машината, Робин заобиколи ъгъла към втората редица с перални и с подскочило от радостно вълнение сърце видя Уил коленичил пред една от тях да вади мокро пране в кош. До него нагласяше регулатор Марион Хъксли, същата онази, която бе толкова явно заплесната по Джонатан Уейс при пристигането им във фермата. Робин не беше контактувала с нея от седмици.

Тежкият режим на работа и значителната загуба на тегло извънредно много бяха състарили Марион и кожата по изпитото ѝ лице бе провиснала, а съвсем не бе изглеждала така, когато се бяха качили на микробуса в Лондон. Боядисаната ѝ червена коса бе израсла и сега се виждаха четири пръста бели корени.

Нито Уил, нито Марион чуха приближаването на Робин и едва когато тя избра пералнята до тази на Уил, той вдигна очи към нея.

– Здравей – каза Робин.

– Здравей – промърмори Уил.

След като освободи заплелата се маса от мокри дрехи, той вдигна тежкия кош и се отдалечи. Робин започна да поставя своите в барабана. Околният шум бе толкова силен, че чак като чу силен глас в ухото си „Ей!“, осъзна, че Марион се е опитвала да ѝ говори.

– Здравей – каза Робин и се усмихна, преди да е регистрирала, че Марион изглеждаше бясна.

– Не знам как имаш наглостта да се разхождаш наоколо и да се подхилваш.

– Съжалявам, какво? – смаяна отрони Робин.

– Редно е да съжаляваш! Сееш лъжи за Папа Джей.

– Не съм казала и дума за…

– Твърдяла си как е имал духовно единение с теб.

– Не, аз…

– Всички знаем, че лъжеш. Никаква духовна съпруга не си!

– Никога не съм казвала…

– И знаеш ли какво? – процеди Марион. – Удавената пророчица ще се разправи с теб.

– Не разбирам за какво…

– Вече е видяна – заяви Марион. – В гората. Идва около времето за Появата си. Дошла е да защити Папа Джей.

Робин знаеше, че в момента гледа автентичното лице на фанатизма. Нещо кораво и чуждо живееше под кожата на човешкото създание пред нея, нещо, с което не можеше да се спори. И все пак тя се чу да промълвява умолително „Марион“, без да има идея какво ще каже на жената, ала преди да е открила думи, Марион я заплю в лицето.

Робин усети плюнката да я удря точно под лявото око и нещо у нея се пречупи, последните ѝ задръжки рухнаха. Те всички са побъркани. Луди хора. Робин грубо блъсна Марион настрани и отиде до мястото, където Уил Еденсор провесваше мокри анцузи и чорапи върху стойка за сушене.

– Уил – изрече тя високо, за да надвика шума от пералните машини. – Искаш ли да направим духовно единение?

– Какво?

– Искаш ли да направим духовно единение? – повтори тя, като изричаше ясно думите.

– О – промълви Уил. Изглеждаше, сякаш тя му бе предложила кафе: не проявяваше особен интерес, но не показа нито смущение, нито изненада и тя се запита колко ли пъти е бил в Стаите за уединение през последните четири години. – Да, добре.

Тръгнаха заедно към вратата. Робин изгаряше от гняв към Марион, към Църквата, към цялото това лицемерие и безумие. Не можеше да се преструва повече. Стигаше ѝ толкова.

– Къде…? – обади се с подозрение възрастна жена край вратата.

– Духовно единение – отсече кратко Робин.

– О! – възкликна жената. Изглеждаше объркана и паникьосана вероятно защото не бе наясно кое е с предимство: Робин да бъде държана под наблюдение или актът, който очевидно демонстрираше истинска вярност към УХЦ. – Аз… добре…

Робин и Уил тръгнаха заедно по пътеката към вътрешния двор в мълчание. Робин се мъчеше да състави план на действие. Почти не долавяше предупредителната зародила се тревожност на фона на гнева си и на решимостта да измъкне нещо полезно от Уил през последните си часове във фермата.

Когато стигнаха до Стаята за уединение, Робин отвори стъклената врата и отстъпи назад, за да пропусне Уил да влезе пръв. После дръпна завесата пред прозорците, така че единствената светлина идваше от единичната крушка, висяща от тавана.

Уил седна на леглото и мълчаливо се зае да събува маратонките и чорапите си.

– Уил – обади се Робин, – няма нужда от това. Просто исках да говоря с теб.

Той вдигна поглед към нея.

– Това не е позволено. Или правим духовно единение, или си тръгваме оттук.

Той се изправи и свали горнището на анцуга си, при което разкри бял и неокосмен торс с всяко ребро видимо на острата електрическа светлина. Когато се обърна, за да пусне дрехите си в ъгъла, Робин видя на гърба му същите странни белези като на чернокожото момиче, което бе изпуснало Бо да избяга от детското спално помещение – сякаш гръбнакът му бе протъркан до кръв.

– Какво ти се е случило? – попита тя. – Какви са тези белези по гърба ти?

– Бях в „кутията“ – промърмори Уил.

– Защо?

Уил игнорира въпроса и се зае да смъква долнището на анцуга си. Сега стоеше съвсем гол пред нея с увиснал пенис.

– Уил, само исках да…

– Съблечи се – каза Уил и отиде до ъгъла на бунгалото, където към кран бе прикрепен къс маркуч. Взе от пода лигав сапун и започна да мие гениталиите си.