Отприщен гроб

Страйк отстъпи назад и отново разгледа няколкото снимки на починалите, непроследени и неизвестни хора, свързани с Църквата. Освен бележката за Джейкъб единствената неотдавнашна промяна беше друго листче, което бе поставил след връщането си от Кроумър. Надписът на него беше „КОЙ Е БЕГАЧЪТ НА ПЛАЖА?“ и също беше в колонката „предстои да бъде открит/идентифициран“.

Страйк местеше намръщено поглед от снимка към снимка и се спря на тази на Дженифър Уейс с буйната ѝ коса и червило с блясък, замръзнала завинаги в 80-те години. След пътуването си до Кроумър Страйк се бе опитал да открие всичко, което можа, за начините да се предизвика пристъп у епилептик и доколкото успя да схване, единственият надежден ход бе да се спрат лекарствата или може би да се заменят истинските с неефикасни медикаменти. Но дори да се предположеше, че Уейс е подменил хапчетата на жена си, как би могъл да е сигурен, че пристъпът ще настъпи в този конкретен момент, докато Дженифър е във водата? Като начин за убийство бе нелеп, разчитащ на шанса метод, но от друга страна, не по-малко рисков от това да заведеш дете да плува и да се надяваш, че морето ще отнесе тялото му завинаги.

Като поглади небръснатата си брадичка, детективът се почуди дали не се е обсебил от предположения, които ще го пратят в задънена улица. Може би се присъединяваше към редиците на привържениците на теорията на конспирацията, виждащи скрити заговори в неща, които по-здравомислещите, такива като Шели Хийтън, коментираха като „интересно съвпадение“ и мигом ги забравяха. Дали не беше прекалена самомнителност от негова страна да вярва, че ще открие връзка, каквато никой друг не бе успял да установи? Можеше и така да се определи, но той бе наричан самомнителен и преди най-често от жената, лежаща сега в гробището „Бромптън“, и това никога не бе го отклонявало от решимостта да следва своя път.

68

Деветка на втора позиция:

Бездната е опасна.

Човек трябва да се стреми да постига само дребни неща.

„Идзин“, или „Книга на промените“

След промяната на облеклото на членовете с такова в бял цвят в Чапман Фарм сякаш бе проникнала заразата на странно настроение. В атмосферата се усещаше нервност, някакво напрежение. Робин забеляза нарастваща тенденция сред членовете на Църквата да бъдат по-предпазливи един с друг, сякаш усещаха, че нещо скрито постоянно ги наблюдава и преценява.

Общата напрегнатост засили тази у Робин. Макар практически да не бе лъгала Страйк в последното си писмо, не му бе и споделила цялата истина.

Когато двете с Емили се върнаха при изоставената сергия в Норич и разправиха историята как на Емили ѝ прилошало в тоалетната, Тайо като че я бе приел безусловно. Колкото и облекчен да беше от връщането на Емили, гневът му към Дзян, че я бе изпуснал сред хората, населяващи сапунения мехур, не бе утихнал и през повечето от пътуването им обратно към Чапман Фарм мърмореше зад гърба на брат си нещо неразбираемо, вероятно обиди и заплахи. Дзян не отговаряше, само седеше прегърбен и смълчан над волана.

През следващите няколко дни обаче Робин долови промяна в отношението на Тайо. Несъмнено голямата сума пари, събрана от Емили сама, на фона на много малкото пари, останали в кутията за помощи от сергията, бе събудила съмненията му. На няколко пъти Робин улови Тайо да я наблюдава недружелюбно, забеляза и погледи изкосо от други, пътували до Норич. Когато Робин видя Амандийп забързано да шътка на Вивиън и Уолтър, когато ги доближи във вътрешния двор, ѝ стана ясно, че са обсъждали нея. Робин се питаше дали Вивиън е споделила с някого как е реагирала на истинското си име и ако беше така, докъде се е разпростряла информацията.

Робин знаеше, че е достигнала абсолютния лимит на допустими грешки, и тъй като не се канеше да прави секс нито с Тайо, нито с Джонатан Уейс, дните ѝ в Чапман Фарм бяха преброени. Още не беше наясно как точно ще си тръгне. Щеше да се иска немалко кураж да заяви на Тайо и Мадзу, че иска да си иде, и може би щеше да е по-лесно да се пребори през нощта с оградата от бодлива тел по периметъра. Но непосредствената ѝ грижа, предвид че времето ѝ тук без съмнение изтичаше, бе да идентифицира приоритетите си и да ги постигне по най-бързия начин.

Първо, трябваше да се възползва от тайния сговор с Емили, за да измъкне от нея възможно най-много сведения. Второ, решена бе да си осигури разговор на четири очи с Уил Еденсор, за да може да предостави на сър Колин актуална информация за сина му. И накрая, каза си, би могла да се опита да открие брадвата, скрита в дърво в гората.