Отприщен гроб

Знаеше, че осъществяването дори на този ограничен дневен ред никак нямаше да е лесно. Дали умишлено или не (Робин подозираше, че е първото), след връщането им от Норич на нея и Емили бяха възлагани задачи, които ги държаха възможно най-далеч една от друга. Забеляза, че в трапезарията от двете страни на Емили седяха винаги едни и същи хора, сякаш бе налице нареждане да не бъде изпускана от очи. Емили на два пъти бе направила опит да седне до Робин в трапезарията, но пътят ѝ бе преграждан от един от хората, следващи я постоянно. Робин и Емили на няколко пъти срещаха погледи в спалното помещение и при един от тези случаи Емили отправи мимолетна усмивка, но бързо се извърна при влизането на Бека.

Да свари Уил Еденсор сам също бе мъчно, защото дотук контактът на Робин с него бе пренебрежим и след работата им заедно в зеленчуковата градина рядко им бе възлагана обща задача. Неговият статут в Чапман Фарм си оставаше такъв на черноработник въпреки очевидната му интелигентност и притежавания доверителен фонд. Подобен труд винаги бе надзираван, тъй че не изникваше възможност за разговор.

Колкото до брадвата, евентуално скрита в гората, тя знаеше, че няма да е разумно да използва фенерчето, за да я търси нощем, тъй като всеки, погледнал през прозорец на спално помещение, щеше да забележи лъча му. Уви, да претърсва гората денем щеше да е също толкова трудно. Освен че от време на време там играеха деца, некултивираната територия почти не беше използвана и с изключение на Уил и Лин, които се отбиваха там тайно, и на младежа, търсил Бо във вечерта на изчезването му, Робин не бе виждала друг възрастен да отива в гората. За момента не ѝ хрумваше идея как би могла да се измъкне от задачите си или да оправдае присъствието си, ако бъдеше сварена там.

След екскурзията до Норич Робин бе получила нов хибриден статут: отчасти полска работничка, отчасти член на групата на високо ниво. Не беше поканена отново да пътува до града за набиране на средства, макар да продължаваше да изучава църковната доктрина с групата си. Робин имаше усещането, че нейните хиляда лири я бяха направили твърде ценна, та да бъде свалена напълно до обща работничка, но явно бе на някакъв необявен гласно изпитателен срок. Вивиън, винаги добър барометър за това кой се ползва с благоволение и кой не, подчертано я игнорираше.

Следващото писмо на Робин до Страйк бе кратко и тя съзнаваше, че е разочароващо откъм информация, но на сутринта, след като го бе оставила в тайника, в Чапман Фарм се случи значимо събитие: завръщането на Джонатан Уейс.

Всички излязоха да гледат как сребристият мерцедес на Папа Джей се задава по алеята, следван от конвой по-скромни коли, и преди процесията да спре, всички членове, Робин включително, започнаха да аплодират. Когато Уейс слезе от автомобила си, тълпата изпадна почти в истерия.

Той изглеждаше загорял, отпочинал и все така красив. Очите му отново се навлажниха, докато оглеждаше ликуващото множество. Притисна ръка до сърцето си и изпълни един от типичните си хрисими поклони. Когато приближи до Мадзу, която държеше на ръце бебето Исин, я прегърна, разгледа с възторг бебето, сякаш бе негова кръв – а това, както внезапно осъзна Робин, като нищо можеше да е така. Виковете на тълпата станаха оглушителни и Робин се погрижи да ръкопляска тъй силно, че дланите я заболяха.

От колата зад тази на Уейс слязоха петима млади хора, всичките непознати, за които Робин реши – главно заради идеалните им зъби, – че са американци. Бяха двама енергични младежи и три подчертано хубави момичета, всичките облечени в бели анцузи на УХЦ. Те дружно отправиха сияещи усмивки към британските членове на Църквата и Робин предположи, че са доведени в Чапман Фарм от Центъра в Сан Франсиско. Гледаше как Джонатан ги представя един по един на Мадзу, която ги поздравяваше радушно.

Същата вечер в трапезарията се състоя угощение и помещението отново бе украсено с хартиени фенери в червено и златисто. За пръв път от седмици бе сервирано истинско месо, а Уейс държа дълго и страстно слово за войните в Сирия и Афганистан и осмя предизборните речи на кандидата за президент Доналд Тръмп. Робин забеляза, че американските гости кимаха въодушевено при ярката картина, описана от Уейс, на терора, който щеше да настане, ако Тръмп спечелеше изборите.