Отприщен гроб

Трепереше и съзнаваше, че робата ѝ е станала съвсем прозрачна. Възможно ли бе Уил да е запазил в тайна повечето от разговора им? Със сигурност имаше причина да си мълчи как е знаел, че Робин притежава фенерче, защото вероятно щеше да бъде наказан, задето не е казал по-рано. Може да не бе издал също как тя бе подложила вярата му на изпитание.

– Сигурна ли си, че не си казала на Уил нещо в Стаята за уединение, което да породи у него тревога за жената, наричана преди от него майка?

– Защо ми е да говоря за майка му?! – изрече с отчаяние Робин. – Аз… казах му, че според мен писмото от сестра ми не ми е предадено веднага след пристигането му. Съжалявам – промълви и отново си позволи да заплаче. – Не знаех за декларациите за отказ от контакт. Това обяснява защо видях толкова много писма в кабинета на Мадзу. Искрено съжалявам.

– Лицето ти е наранено – каза Уейс. – Как се случи в действителност?

– Уил ме блъсна, минавайки покрай мен, и аз паднах – отговори Робин.

– Звучи, сякаш Уил е бил ядосан. Защо ще ти е ядосан?

– Не му хареса, че заговорих за писмата – отвърна Робин. – Явно го прие много лично.

Настана кратко мълчание, през което Джонатан срещна очите на Мадзу. Робин не смееше да погледне към нея. Имаше чувството, че ще прочете съдбата си в кривите ѝ очи.

Джонатан отново се обърна към Робин.

– В някакъв момент спомена ли за смърт на член от семейството?

– Не точно за смърт – излъга Робин. – Може да съм казала: „Ами ако на някого от тях се е случило нещо?“.

– Значи продължаваш да виждаш отношенията между хората в материалистичен план? – попита Уейс.

– Опитвам се да не го правя, но е мъчно – промълви Робин.

– Емили наистина ли бе спечелила всички пари, които бяха в кутията ѝ за набиране на помощи, когато бяхте в Норич? – попита Уейс.

– Не – отвърна Робин след пауза от няколко секунди. – Аз ѝ дадох малко от онази от сергията.

– Защо?

– Стана ми мъчно за нея, защото в нейната нямаше много. Не се чувстваше добре – добави с отчаяние Робин.

– Значи си излъгала Тайо? Заблудила си го за случилото се?

– Аз не… Ами да, това всъщност направих – безнадеждно промълви Робин.

– Как да вярваме на нещо, което казваш, след като вече сме наясно, че си готова да лъжеш принципалите на Църквата?

– Съжалявам – отрони Робин и отново пусна сълзи. – Не мислех, че правя нещо лошо, като ѝ помагам… съжалявам…

– Малките злини се трупат, Роуина – отбеляза Уейс. – Може да си казваш: „Какво значение има, дребна лъжа тук, друга дребна лъжа там?“. Но чистият дух знае, че лъжи не бива да има, били те и дребни. Да подхранваш неискреност означава да прегърнеш злото.

– Съжалявам – пак продума Робин.

Уейс я гледа за момент, после каза:

– Бека попълни формуляр за предварително съгласие и го донеси с една празна бланка.

– Да, Папа Джей – каза Бека и излезе от стаята.

Когато вратата се затвори, Джонатан се наведе напред и изрече тихо:

– Искаш ли да ни напуснеш, Роуина? Защото, ако е така, напълно свободна си да го сториш.

Робин погледна в непроницаемите тъмносини очи и си спомни историите на Кевин Пърбрайт и Ниъм Дохърти, на Шийла Кенет и на Флора Брюстър. Те всички подсказваха, че ако имаше лесен и безопасен начин човек да си иде от Чапман Фарм, не би имало страдания, душевен срив и нужда от среднощни бягства през оградата от бодлива тел. Тя вече не вярваше, че двамата Уейс ще се поколебаят да извършат убийство, за да защитят себе си или доходното си предприятие. Предложението на Уейс беше само за пред камерата, да докаже, че на Робин е бил предоставен свободен избор, който реално не бе никакъв избор.

– Не – отговори Робин. – Искам да остана. Искам да се уча. Искам да се усъвършенствам.

– Това ще означава да понесеш наказание. Разбираш го, нали? – попита Уейс.

– Да, разбирам – кимна Робин.

– Съгласна ли си, че наказанието трябва да съответства на поведението ти, за което ти сама призна?

Тя кимна.

– Кажи го – поръча Уейс.

– Да, съгласна съм – изрече Робин.

Вратата зад Уейс се отвори. Бека се върна с два листа и писалка в ръце. Държеше също бръснач и флакон с пяна за бръснене.

– Искам да прочетеш какво ти е написала Бека – каза Уейс, когато Бека постави на масата пред Робин двата листа и писалката. – Ако си съгласна, препиши думите на формуляра и се подпиши.

Робин прочете написаното с четливия закръглен поглед на Бека.

Бях двулична.

Изрекох лъжи.

Манипулирах член на Църквата и подкопах вярата му в Църквата.

Манипулирах и насърчих член на Църквата да излъже.

Действах и говорих в пряко противоречие с учението на Църквата за доброта и солидарност.

С моите мисли, думи и дела наруших връзката на доверие между себе си и Църквата.

Приемам съответстващо наказание за поведението си.