Отприщен гроб

– Гайката ми каза, че като такава звучала. Споразумели се за час, в който да му позвъни. Заявила, че не си е у дома, а не искала той да знае номера на приятелката ѝ. Това е всичко, което успях да науча.

– Добре, ще си получиш наградата. До скоро.

Пищяла затвори. Доволен, че има какво друго да прави за няколко минути, вместо да се пържи в собствен сос от тревоги по Робин, Страйк издири географското положение на кода. Оказа се голям район, обхващащ Кроумър, Лайънс Маут, Ейлмъртън и дори бунгалото, където се намираше в момента.

След като махна няколко възглавнички, настани се на канапето с вейп устройството и чая си. Искаше му се часовете да текат по-бързо, та да може да се върне при Чапман Фарм.

86

Шестица на четвърта позиция:

Чакане сред кръв.

Измъквай се от ямата.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Робин бе седяла цял ден с Джейкъб. Той наистина бе имал пристъп: тя се опита да му попречи да се нарани в железните пречки на леглото и накрая той се бе отпуснал и тя внимателно го сложи отново да легне. Три пъти му бе сменила памперса, а мръсните слагаше в черната пластмасова торба за боклук, оставена за тази цел. Опита се да му даде вода, но той сякаш бе неспособен да преглъща.

Около пладне ѝ донесе храна едно от момичетата тийнейджърки, което бе стояло на бдение пред храма преди четири вечери. Момичето не ѝ каза нищо и старателно отклоняваше поглед от Джейкъб. Извън това прекъсване Робин бе оставена напълно сама. Чуваше движението на хора долу във фермерската къща и знаеше, че тази самота ѝ е позволена само защото нямаше начин да се промъкне надолу по стълбите, без да бъде спряна. Умората заплашваше да я превземе; на няколко пъти се унесе на коравия дървен стол и стреснато се събуждаше, щом се наклонеше встрани.

Часовете минаваха и тя започна да чете страниците на вестника, постлани на пода, в опит да остане будна. Така научи, че премиерът Дейвид Камерън е подал оставка след гласуването на страната да напусне ЕС, че Тереза Мей е заела мястото му и че разследването, оглавено от сър Джон Чилкът, е установило как силите на Обединеното кралство са влезли в Ирак, преди да бъдат изчерпани възможностите за мирно разоръжаване.

Информацията, каквато тъй дълго бе отказвана на Робин, при това информация, която не бе минала през филтъра на интерпретация на Джонатан Уейс, имаше странен ефект върху нея. Сякаш идеше от друга галактика и я накара още по-остро да усети изолацията си, но пък и в същото време притегли ума ѝ към външния свят, мястото, където никой не знаеше какво е това „плътски обекти“, нито на хората бе диктувано какво да обличат и ядат, нито се регулираше езикът, на който мислеха и говореха.

Сега у нея се бореха два противоречиви импулса. Първият бе свързан с изтощението ѝ; той зовеше за предпазливост и подчинение, караше я да реди напеви, та да прогони всичко друго от съзнанието си. Напомняше ѝ ужасните часове, прекарани в сандъка, и ѝ нашепваше, че двамата Уейс са способни и на по-лошо от това, ако нарушеше още правила. Но вторият я питаше как ще може да се върне към дневните си задачи, като знаеше, че малко момче бавно умира от гладна смърт зад стените на фермерската къща. Караше я да не забравя как много пъти бе успявала да се измъква от спалното помещение, без да бъде заловена. Подтикваше я да поеме риска още веднъж и да избяга.

За вечеря ѝ бе донесена втора купа с нудли и чаша вода, този път от момче, което също се пазеше да не поглежда към Джейкъб и изглеждаше отвратено от вонята в стаята, към която Робин вече бе привикнала.

Настъпи здрач и Робин вече бе изчела почти всички вестници, разстлани на пода. Не искаше да включва лампа, за да не притеснява детето на кушетката, затова се премести до малката капандура, та да продължи да чете статия за лейбъристкия лидер Джереми Корбин. След като я довърши, обърна страницата и видя заглавие СВЕТСКА ДАМА УМИРА ВЪВ ВАНАТА СИ, ВОДИ СЕ СЛЕДСТВИЕ, преди да осъзнае, че снимката отдолу бе на Шарлот Рос.

Робин ахна толкова силно, че Джейкъб се размърда в съня си. С една ръка, затиснала устата си, Робин прочете статията, като държеше вестника на няколко сантиметра от очите си, обърнат към дневната светлина. Тъкмо бе научила колко алкохол и колко сънотворни е погълнала Шарлот, преди да пререже вените си във ваната, когато на вратата на мансардата леко се почука.

Робин метна на пода статията за Шарлот и забърза към стола, когато вратата се отвори и се появи Емили, чиято глава като на майка ѝ бе току-що обръсната.

Емили тихо затвори вратата. Доколкото Робин можа да види в бързо стъмняващата се стая, тя изглеждаше тревожна, почти готова да заплаче.

– Роуина… съжалявам, о, толкова много съжалявам.

– За какво?

– Казах им, че си ми дала пари в Норич. Не исках, но ме заплашваха с „кутията“.

– О, за това ли… няма нищо. Аз също го признах. Глупаво беше да очакваме, че няма да забележат.

– Можеш да вървиш. Дзян чака долу да те изпрати до спалното помещение.