Отприщен гроб

– Тъкмо ще имаш време да се нахраниш – кимна Страйк. – Известих другите, че вече си навън. Страшно много се притесняваха за теб.

Робин отново се разплака.

– Извинявай – пророни може би за стотен път.

– Кой те удари? – попита той, като разглеждаше жълтеникавите и морави следи от лявата страна на лицето ѝ.

– Какво? – Тя правеше усилие да спре сълзите си. – О… Уил Еденсор…

– Стига бе!

– Казах му, че майка му е починала – нещастно продума Робин. – Беше грешка… или… не знам дали е било грешка… Опитвах се да стигна до него… Това беше преди два дни… Изборът беше или да му го кажа, или да правя секс с него… Прощавай – избъбри отново, – толкова много се случи в последно време… беше…

Изведнъж тя ахна.

– Страйк, много съжалявам за Шарлот.

– Как научи за това, дявол го взел? – смая се той.

– Днес следобед го видях в стар вестник… Ужасно…

– Не ще и дума – отговори Страйк, но в този момент не се вълнуваше за Шарлот, а за Робин. Телефонът му изжужа.

– От Баркли – каза той, като погледна екрана. – Пише: „Благодаря. Майка му стара“.

– О, Сам… – заплака пак Робин. – Видях го преди седмица… Само преди седмица ли беше? Гледах го от гората… Трябваше да тръгна тогава, но се боях, че не съм събрала достатъчно сведения… Извинявай, не знам защо не спирам да плача…

Страйк седна до нея на леглото и отново я обгърна с ръка.

– Съжалявам – проплака тя и се облегна на него. – Наистина съжалявам…

– Спри да се извиняваш.

– От облекчение е… Държаха ме заключена в „кутията“… после Джейкъб… А Появата беше… – Робин отново ахна: – Ами Лин? Какво стана, откри ли я?

– Няма я в никоя от болниците, където Пат телефонира, освен ако не е приета под друго име, но…

Телефонът му пак изжужа за съобщение.

– От Мидж – съобщи той и прочете съобщението на глас: – „Слава богу, мамка му“.

Дойде трето съобщение.

– Шах. „Благодаря. Мамка му.“ Какво ще кажеш на всичките да им купим по един речник за Коледа?

Робин се засмя и установи, че не може да се спре, макар от очите ѝ още да течаха сълзи.

– Я почакай – каза Страйк след нов сигнал от телефона. – Имаме изключение тук. Пат пише „Тя наистина ли е добре?“.

– О… обичам Пат – промълви Робин и смехът ѝ се преобърна в хлипане.

– Тя е на шейсет и седем – каза Страйк.

– Шейсет и седем какво?

– Точно същото попитах и аз, като ми го съобщи. На възраст шейсет и седем години.

– Сериозно? – учуди се Робин.

– Да. Не я уволних обаче. Знаех, че ще ми се ядосаш.

На вратата се почука и Робин подскочи така силно, все едно бе чула изстрели.

– Спокойно, носят ти брендито – каза Страйк и се изправи.

Когато взе чашата от услужливата хотелска служителка, Страйк я подаде на съдружничката си, отново седна на леглото и каза:

– Има и други новини: Литълджон е бил пратен да ни шпионира от агенция „Патерсън“.

– Боже мой! – ококори се Робин, току-що глътнала малко бренди.

– Да. Но добрата новина е, че той предпочита да работи за нас и ме уверява колко бил надежден и лоялен.

Робин се засмя силно, но така и не успяваше да спре сълзите си. Страйк, който преднамерено говореше за живота извън Чапман Фарм, вместо да я разпитва за случилото се там, също се разсмя, но мълчаливо бе регистрирал всичко, казано от Робин дотук за последните ѝ няколко дни: Държаха ме заключена в „кутията“… Изборът беше или да му го кажа, или да правя секс с него… А Появата беше…

– А пък Мидж ми се ядоса, защото реших, че твърде много са се сближили с Таша Мейо.

– Страйк!

– Не си прави труда, Пат вече ме смъмри. Някога е познавала лесбийка, така че е експерт по темата.

В смеха на Робин може и да имаше нотка на истерия, но Страйк, на когото му бе ясна цената на хумора след преживян ужас и необходимостта да подчертае включването на Робин във външния свят, продължаваше да я осведомява за случилото се в агенцията по време на нейното отсъствие, докато жената от хотела не почука отново на вратата, този път със супа и сандвичи.

Робин изгълта малко от супата с настървение, сякаш не бе виждала храна от дни, но след малко остави лъжицата и премести купичката на нощното шкафче до леглото.

– Нали не възразяваш малко да…

Тя качи краката си на леглото, отпусна се странично на възглавницата и мигом заспа.