Отприщен гроб

– Аз знаех, че ти си там – избъбри в полусън. – Сигурна бях, че ме чакаш.

Страйк не каза нищо, но продължи да държи ръката ѝ, докато след пет минути тя издаде продължителна въздишка, пусна го и се претърколи в своята половина.

Седма част

Фу/Възвръщане (Повратната точка)

Излизане и влизане без грешка.

Приятели идват, без да обвиняват.

Пътят се движи ту натам, ту насам.

На седмия ден идва възвръщането.

Принуждава човека да намери къде да иде.

„Идзин“, или „Книга на промените“

90

Сега е времето за борба.

Преходът трябва да бъде завършен.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Пет дни, след като Робин бе напуснала Чапман Фарм, Страйк излезе от офиса по обед, за да се срещне със сър Колин Еденсор и да му даде пълен отчет за развитието по случая с УХЦ. Макар Робин да бе протестирала, той настоя тя да вземе цяла седмица почивка, защото продължаваше да се тревожи за душевното и физическото ѝ здраве. Радваше се, че родителите ѝ бяха дошли от Йоркшър да поседят при нея.

Сър Колин, току-що завърнал се от едноседмична почивка със семейството на най-големия си син, естествено, искаше без отлагане пълен разказ за наученото от Робин. Тъй като щеше да идва в Централен Лондон за среща на борда на благотворителната фондация, той предложи на Страйк обяд в ресторант „Рулс“ в Ковънт Гардън. От една страна, Страйк се опасяваше, че комфортът и луксът на стария ресторант ще са несъответстващ фон за разказ, който несъмнено щеше да разстрои пенсионирания държавен чиновник, но пък от друга страна, не възразяваше на топъл сготвен обяд, тъй че прие. Решен бе обаче да устои на десерта и предпочете да отиде пеша до Ковънт Гардън от офиса в тон с твърдото си намерение да свали още килограми.

Вървял бе пет минути, като се радваше на слънцето, когато телефонът му иззвъня и той видя номера на Луси.

– Здравей, какво става? – каза, щом прие обаждането.

– Току-що се върнахме от специалиста с Тед.

– О, господи, съжалявам – изпъшка Страйк с познатия спазъм под лъжичката, предизвикан от чувство на вина. – Трябваше да ти се обадя. Беше много натоварена седмица. Какви са новините?

– Лекарят беше много мил и много внимателен – отвърна Луси, – но определено не смята Тед за годен да живее сам занапред.

– Е, добре е да се знае, че връщане в къщата му не е вариант – отвърна Страйк. – Как реагира Тед? Схвана ли цялата ситуация?

– Кимаше през цялото време, докато бяхме там, но току-що ми каза, че вече му е време да се прибира у дома. През последните дни на два пъти го сварих да си стяга багажа, макар че, ако го разсее човек, не възразява да слезе долу и да гледа телевизия или да хапне нещо. Просто не знам какво да се прави оттук нататък.

– Грег напира ли той да освободи стаята за гости?

– Не че „напира“ – отвърна отбранително Луси, – но го обсъждахме и решихме, че ще е трудно Тед да живее при нас, докато и двамата сме на работа. Той пак ще си бъде сам през повечето от деня.

– Луси, според мен трябва да го настаним в дом в Лондон.

Очакваше сестра му да се разплаче и не остана изненадан.

– Но Джоун би била съкрушена…

– Ще ти кажа от какво би била съкрушена – отсече Страйк. – Тед да си счупи врата, като слиза по онези стълби, или да се залута някъде, защото няма кой да го наглежда. Ако продадем къщата в Корнуол, ще можем да го настаним на добро място, където и двамата ще го посещаваме.

– Но корените му… той си знае само своя Корнуол…

– Не е единственото място, което е виждал – възрази Страйк. – Бил е Червена барета в продължение на седем години и е пътувал къде ли не. Искам да знам, че е хранен добре и че някой следи здравето му. Ако се премести тук, ще можем да го виждаме редовно и да го извеждаме. Ще е кошмар да е на разстояние пет часа и половина всеки път, когато нещо не е наред. И преди да си казала, че приятелите ще му липсват, напомням ти, че половината не са живи, Луси.

– Знам, просто…

– Това е отговорът. И ти също го знаеш.

Усети, че някъде зад притесненията на Луси се задава облекчение, задето той е взел нещата в свои ръце и решението няма да е изцяло нейно. След още малко успокояване и окуражаване тя се сбогува с него, като все още подсмърчаше, но вече звучеше по-спокойна. На Страйк му бяха нужни няколко минути да изтика собствените си семейни проблеми в дъното на съзнанието си, за да се фокусира върху тези на фамилията Еденсор.

„Рулс“, който Страйк не бе посещавал досега, се намираше на Мейдън Лейн и имаше внушителна старовремска фасада. Когато каза на метрдотела с кого има среща, Страйк бе преведен през ресторанта, по чиито стени изобилстваха еленови рога, викториански гравюри и антични часовници, до тапицирано с червен плюш сепаре, където седеше сър Колин с неговото неизменно благо изражение.