Отприщен гроб

Страйк стана от леглото внимателно, за да не я събуди, и се премести на фотьойл, вече спрял да се усмихва. Беше разтревожен: Робин изглеждаше много по-уязвима, отколкото бяха предполагали писмата ѝ, и през скъсаното долнище на анцуга ѝ той виждаше ожуленото ѝ дясно коляно, което имаше вид, сякаш се е тътрила на него на голямо разстояние. Вярно, че би трябвало да очаква сериозната загуба на тегло и пълното изтощение, но истерията, необузданият страх, странната реакция при вида на джакузито, злокобните фрагменти информация, всичко това изглеждаше далеч по-сериозно, отколкото беше очаквал. Каква беше, по дяволите, тази „кутия“, в която я бяха държали заключена? И защо каза, че единствената алтернатива на удар по лицето е била принудителен секс със сина на клиента им? Той знаеше, че съдружничката му е храбра физически, в не един случай бе демонстрирала дори безразсъдна смелост. Ако не изпитваше пълна увереност в нея, не би я пуснал да влезе под прикритие в Чапман Фарм, но сега знаеше, че е трябвало да прати някого от мъжете и категорично да откаже на искането на Робин тя да изпълни задачата.

Шум от кола накара Страйк да стане и да надникне между завесите.

– Робин – каза тихичко, като се върна при леглото. – Дойдоха от полицията.

Тя си остана заспала, така че той предпазливо раздруса рамото ѝ, при което тя се събуди стресната и отправи див поглед към него, сякаш беше непознат.

– Полицията – каза той.

– О… – промълви тя. – Вярно… добре…

С мъка се надигна до седнало положение. Страйк отиде да отвори вратата.

89

Шестица на четвърта позиция:

Изисканост или простота?

Бял кон иде, сякаш носен на криле.

Не е крадец,

ще ухажва, като дойде подходящият момент.

„Идзин“, или „Книга на промените“

И двамата полицаи от Норфък бяха мъже: единият по-възрастен, оплешивяващ и масивен, другият млад, кльощав и бдителен. Прекараха осемдесет минути да снемат показанията на Робин. Страйк не можеше да ги вини, че искаха възможно най-големи подробности по повод твърденията на Робин, предвид че даването на ход на следствие би означавало осигуряване на съдебна заповед, за да се получи достъп до имот, притежаван от богата организация, защитена от много и влиятелни адвокати. И макар че вероятно и той би действал така при дадените обстоятелства, беше раздразнен от бавния и методичен разпит и отнемащото време изясняване на всеки детайл.

– Да, на най-горния етаж – отговори Робин за трети път. – В дъното на коридора.

– А как е фамилията на Джейкъб?

– Би трябвало да е или Уейс, или Бърбрайт… Пърбрайт, простете – каза Робин, която с големи усилия запазваше концентрация. – Не знам коя от двете, но това са фамилиите на родителите му.

Страйк виждаше как погледите на мъжете се местят от разкъсания ѝ анцуг с логото на УХЦ към насиненото ѝ лице. Без съмнение историята ѝ им звучеше извънредно странна: беше признала, че е била ударена в брадичката, но каза, че не желае да повдига обвинения, пренебрегнала бе въпросите им за нараненото ѝ коляно, настояваше просто да спасят детето, което умираше в мансардна стая зад двойни врати с резбовани на тях дракони. Те хвърляха подозрителни погледи към Страйк: дали пък едрият мъж, мълчалив свидетел на интервюто, не беше отговорен за синината? Обяснението на Робин, че е частен детектив от агенция „Страйк и Елакот“ в Лондон, бе посрещнато ако не с открито подозрение, то във всеки случай с резерви. Оставиха впечатление, че всичко това трябва да се потвърди и че за разлика от столицата, в Норфък нещата не се приемат безусловно като чиста монета.

Най-после полицаите явно изчерпаха разпита си за вечерта и си тръгнаха. След като Страйк ги изпрати до паркинга и се върна, завари Робин да яде сандвича, който бе изоставила временно.

– Слушай – каза Страйк, – това беше единствената свободна стая в хотела. Ти ще си на леглото, а аз ще си съединя две кресла или нещо такова.

– Не ставай глупав – махна с ръка Робин. – Аз съм с Райън, а ти си с… как ѝ беше името… Бужи…

– Да – отвърна Страйк след леко колебание.

– Значи можем да споделим леглото.

– Мърфи е в Испания – каза Страйк, като с известна неохота изрече името.

– Знам – кимна Робин, – написа го в последното си… – тя се прозя – …писмо.

След като дояде сандвича си, го попита:

– Да имаш нещо, с което мога да спя?

– Имам тениска – отговори Страйк и я извади от сака си.

– Благодаря… Налага ми се да взема душ.

Робин се изправи и тръгна към банята, понесла със себе си тениската на Страйк.