Отприщен гроб

– Не, но казвам, че трябва да простим на онези, които сме били, когато още не сме имали ориентация. И аз направих същото с Матю. Точно същото. Изрисувах си празните места както на мен ми се искаше. Уповавах се на „истината на висше ниво“, за да оправдавам всички простотии. „Той не го мисли в действителност.“ „Той всъщност не е такъв.“ Доказателствата ми се навираха в лицето, а аз взех, че се омъжих за него… и започнах да съжалявам само час, след като той постави пръстена на ръката ми.

Като чу това, Страйк си спомни как бе нахълтал на сватбата ѝ с Матю точно в мига, в който Робин се канеше да отвърне „Да“. Припомни си също прегръдката им, когато Робин прекъсна първия си сватбен танц, за да го последва, и сега вече знаеше, че връщане назад няма.

– И какво искаше Амилия? – попита Робин, събрала смелост за въпроса след всичко казано от Страйк. – Не те е обвинявала… нали?

– Не – отвърна Страйк. – Изпълняваше последното желание на сестра си. Шарлот оставила писмо с инструкции да ми предаде частта за мен.

Той се усмихна заради изплашеното изражение на Робин.

– Спокойно. Амилия е изгорила писмото. А и няма значение, аз бих могъл сам да го напиша. Цитирах на Амилия съвсем точно посланието на Шарлот.

Робин се притесни, че сигурно ще е неприлично да попита, но Страйк дори не изчака въпроса.

– Писала е, че макар да съм бил негодник спрямо нея, още ме обичала. Че един ден съм щял да разбера от какво съм се отказал и дълбоко в себе си никога няма да бъда щастлив без нея. Че…

Веднъж преди време Страйк и Робин бяха седели в този офис след мръкване, изпили много уиски, и той бе опасно близо до това да прекоси границата между приятелка и любима. Тогава бе обзет от фаталистичната дързост на цирков акробат, готвещ се да скочи в светлината на прожектора, когато под него има само черен въздух, почувства се така и сега.

– …знаела, че съм влюбен в теб.

Пронизване от леден шок, електрическа искра в мозъка: Робин не можеше да повярва на ушите си. Течащите секунди сякаш забавиха ход. Тя чакаше Страйк да изрече „беше плод на нейната злоба, естествено“, или „защото тя никога не проумя, че мъж и жена могат просто да бъдат приятели“, или да подхвърли шега. Но той не каза нищо, за да обезвреди току-що хвърлената граната, а само я гледаше.

Тогава Робин чу външната врата да се отваря и Пат да изрича нещо неразбираемо със своя баритон, като посрещна някого с ентусиазъм.

– Това трябва да е Райън – каза Робин.

– Ясно – отвърна Страйк.

Робин се изправи в състояние на объркване и шок, все още стискаща в ръце папката за състезателя по крикет, и отвори междинната врата.

– Извинявай – каза Мърфи, който, изглежда, беше бързал. – Получи ли съобщението ми? Закъснях с тръгването, а и имаше ужасно задръстване.

– Няма нищо – отвърна Робин. – Аз самата закъснях.

– Здравей – каза Мърфи на Страйк, който бе последвал Робин във външния офис. – Поздравления.

– За какво? – попита Страйк.

– За случая с Църквата – леко се засмя Мърфи. – Какво, да не сте преминали вече към някой нов, дето ще разтърси света?

– А, за това ли? – каза Страйк. – Да. Е, заслугата основно беше на Робин.

Робин свали сакото си от закачалката.

– Е, ще се видим в понеделник – промърмори тя, обръщайки се към Пат и Страйк, неспособна да погледне към него.

– Това с теб ли ще го вземеш? – попита Мърфи, като гледаше папката в ръцете на Робин.

– О, не… съжалявам – избъбри смутено тя. – Тук ѝ е мястото.

И предаде папката на Пат.

– Довиждане – каза и излезе.

Страйк гледаше как стъклената врата се затваря и слушаше заглъхващите надолу по металните стълби стъпки на двамата.

– Хубава двойка са – изрече доволно Пат.

– Ще видим – отвърна Страйк. И като игнорира острия изпитателен поглед на своя офис мениджър, добави: – Ще бъда в „Летящия кон“, ако ти трябвам.

Взе сакото си и папката, оставена от Робин, и излезе. Времето щеше да покаже дали току-що е направил глупост или не, но Корморан Страйк най-после бе решил да осъществи онова, което бе проповядвал пред Шарлот преди толкова години. Щастието е избор, който понякога изисква усилия, а той вече много бе просрочил времето да положи тези усилия.

Благодарности

Изказвам дълбока признателност на моя прекрасен редактор (и също тъй запален на тема секти като мен) Дейвид Шели. Обещах ти книга за сектите и ето я най-после.

Огромна благодарност към Нития Рей за превъзходната ѝ коректорска работа, особено за улавянето на грешки в датите и цифрите.

Към превъзходния ми агент Нийл Блеър, който бе един от първите читатели на тази книга. Благодаря ти за целия труд, който положи за мен, и задето си ми толкова добър приятел.

Благодаря както винаги на Ники Стоунхил, на Ребека Солт и на Марк Хъчинсън, които ми предлагаха огромна подкрепа, мъдри напътствия и много смях.

Признателна съм на Ди Брукс, Саймън Браун, Дани Камерън, Анджела Милн, Рос Милн, Фиона Шапкот и Кайса Тиенсу. Казвам го всеки път, но без вас изобщо не би имало книги.