Отвъд стената на съня

В момента съм приклекнал в тинестата почва на централната камера и пиша тези редове на светлината на електрическото ми фенерче. Не мога да не отбележа, че в тази удивителна ситуация има нещо комично. Да се окажа пленник в лишено от врати здание, при това невидимо — просто не е за вярване! Разбира се, ще се измъкна от тук още утре сутринта и най-късно до вечерта ще съм се върнал в базата в Тера Нова. И най-важното — няма да съм с празни ръце. Този кристал наистина е великолепен — сияе и прелива в различни нюанси дори на слабата светлина на фенерчето ми. Преди малко го извадих от джоба ми, за да му се полюбувам. Въпреки изтощението, не можах да заспя, а нахвърлянето на тези бележки ми отне повече време от очакваното. Време е да привършвам. Поради обстоятелството, че се намирам в сърцето на заплетен лабиринт, едва ли трябва да се опасявам от евентуално нападение на човекогущерите; по-скоро се притеснявам от близостта на разлагащия се труп. Добре, че кислородната ми маска не пропуска миризми. Ще се постарая да използвам по-пестеливо кубчетата си калиев хлорат. Сега ще глътна две хранителни таблетки и ще се опитам да заспя. По-късно ще продължа със записките.

ПО-КЪСНО — СЛЕДОБЕД, 13.VI.

Трудностите се оказаха по-големи, отколкото бях очаквал. Все още се намирам във вътрешността на прозрачната конструкция. От сега нататък ще трябва да действам проницателно и решително, ако възнамерявам до края на деня да се добера до твърда и суха земя. Снощи дълго време не можах да мигна, след което съм се унесъл и съм спал до средата на деня. Сигурно и сега щях да спя, ако слънчевите лъчи не си бяха пробили път през облаците. Трупът на злочестия Дуайт представляваше зловеща гледка — целият гъмжеше от сикифлиги и над него кръжаха гъсти рояци от мухи фарноти. Поради някаква причина шлемът беше паднал от лицето му и то също беше страшно за гледане. С облекчение се сетих за кислородната си маска, която ме предпазваше от струящите от мъртвеца зловония.

Изправих се на крака, почистих защитния ми костюм, глътнах още две хранителни таблетки и поставих в електролизатора на маската си ново кубче калиев хлорат37. Досега изразходвах тези кубчета съвсем икономично, но сега си казах, че не би било зле да разполагам с повече от тях. Сънят обаче определено ми се беше отразил положително, защото се чувствах в по-добра форма и бях изпълнен с увереност, че съвсем скоро ще открия изхода.

Докато разглеждах бележките и схемите ми, отново се удивих на изключително сложната плетеница от коридори и помещения и се замислих над вчерашните ми грешки. От шестте събиращи се в централната камера прохода аз бях избрал този, който — както ми се бе сторило — напълно съвпадаше с визуалните ми ориентири. Бях прокарал мисловна линия по протежение на въпросния проход, минаваща през лежащия на петдесетина метра труп и огромния лепидодендрон38, издигащ се над останалите дървета от далечната горичка. Обаче точността на подобна проекция беше доста относителна, понеже голямото разстояние между мен и мъртвеца ми позволяваше да наблюдавам и от трите простиращи се един до друг коридора практически една и съща картина на въображаемата линия, минаваща през покойника към хоризонта. Отгоре на всичко и избраното за ориентир дърво почти по нищо не се различаваше от другите лепидодендрони, извисяващи се в далечината.

След като проверих внимателно и трите варианта, с огорчение открих, че не мога категорично да избера един от тях като единствения правилен. Нима при всеки от вчерашните ми опити се бях движил по различна система от проходи? Този път трябваше да съм абсолютно сигурен. Нямаше как да пожертвам защитния ми костюм, ала спокойно можех — заради гъстата си коса — да мина за известно време без наподобяващия каска шлем. Тази достатъчно голяма и лека полусфера трябваше без проблеми да се задържи над калната повърхност. Веднъж щом взех това решение, аз свалих каската от главата ми и я положих пред входа на един от коридорите — най-десният от трите, които планирах да проуча.

На базата на предположението, че именно този коридор ми е нужен, реших да се ръководя от старата ми схема, внасяйки в нея всички необходими допълнения. И ако не успеех от първия път, щях да започна методично да проверявам всяко от страничните разклонения; в случай че и това не даде резултат, щях да се прехвърля в съседната система от коридори, а после — стига да се налага — и в третата. Рано или късно, щях да намеря изход от лабиринта, просто трябваше да се въоръжа с търпение. Дори при най-неблагоприятното стечение на обстоятелствата имах всички шансове да се измъкна на свобода преди падането на нощта и да лагерувам на някое по-сухо и удобно място.