Отвъд стената на съня

На 22 февруари 1901 година доктор Андерсън от Единбург откри нова звезда в близост до Алгол. Никога досега в тази точка не е било забелязвано подобно небесно тяло. В рамките на двайсет и четири часа светлината на новата звезда стана толкова силна, че тя надмина по яркост Капела6. През последвалите две седмици обаче осезаемо помръкна, а след няколко месеца вече стана трудно да се различи с невъоръжено око.7

Къщата

l.

Дори най-злокобните и смразяващи кръвта ужаси рядко са лишени от ирония. Понякога тя заема важно място в тях като неотменна част от събитията, а друг път е свързана с близостта им до определени хора и места. Чудесен пример за последното е случката, разиграла се в старинния град Провидънс, когато — в края на четирийсетте години на деветнайсети век — тук е пребивавал Едгар Алън По, докато е ухажвал талантливата поетеса госпожа Уитман8. Обикновено писателят отсядал в „Маншън Хаус“ на Бенефит Стрийт — същата странноприемница, която някога е приютявала знаменитости като Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Жилбер дьо Лафайет. Любимият му маршрут вървял по Бенефит Стрийт на север към дома на госпожа Уитман и разположената на съседния хълм църква „Свети Йоан“ с многобройните ѝ надгробни плочи от осемнайсети век, които Едгар По толкова обичал да съзерцава.

Иронията се състои в следното: по време на разходката си, повтаряща се ден след ден, най-великият майстор на ужаса и гротеската всеки път минавал покрай една къща, издигаща се на източната страна на улицата. Тя представлявала мрачна, запустяла старовремска постройка, кацнала на хълмист склон, чийто огромен неподдържан двор бил останал от времената, когато тук още нямало нищо друго, освен дива пустош. Не е известно Едгар По да е писал или да е говорил за тази сграда; няма никакви свидетелства и че изобщо и е обръщал внимание. Ала въпреки това именно тази сграда — поне според двама души, разполагащи с определена информация — по отношение на ужаса е не само равна, но даже превъзхожда и най-разюзданите и зловещи фантазии на гения, който тъй често е минавал покрай нея.

Самото здание беше — и в определен смисъл все още е — от онези обекти, които неустоимо привличат вниманието на любопитните. Замислена и построена преди повече от век и половина като голяма фермерска къща, впоследствие сградата бе придобила редица черти на специфичния за Нова Англия от средата на осемнайсети век колониален архитектурен стил, превръщайки се във внушителна двуетажна резиденция с островръх покрив, голяма мансарда, помпозен параден вход и облицовани с ламперия стени в съзвучие с тогавашния вкус. Фасадата бе обърната на юг и понеже зданието бе изградено върху издигащ се на изток хълм, долният ред прозорци от лявата му, източна страна се намираше почти на едно ниво със земята, докато дясното му крило, което беше от страната на улицата, бе открито до самите основи. Естествено, върху архитектурната конструкция на сградата се бяха отразили и нивелирането, и изправянето на пътя, който минаваше в непосредствена близост до нея, защото Бенефит Стрийт — която се наричала Бек Стрийт в онези времена — изпървом представлявала, чисто и просто, пътечка, виеща се между гробовете на първите заселници. Изправянето ѝ бе станало възможно едва след като тленните останки били пренесени на Северното градско гробище и тъй отпаднали всички морални задръжки пътят да бъде прокаран през някогашните семейни парцели.

В началото западната стена на къщата се намирала на цели шест метра от пътя, но с разширяването на улицата (което станало в периода на Войната за независимост) междинното разстояние се съкратило, а сутеренният етаж се оголил до такава степен, че се наложило да издигнат тухлена стена с две прозорчета и врата в непосредствена близост до новия маршрут за обществено придвижване. А когато преди стотина години Бенефит Стрийт се сдобила с тротоар, промеждутъкът между постройката и улицата изчезнал окончателно и по време на своите разходки Едгар По можел да види само сива тухлена стена, започваща на едно ниво с тротоара и увенчана три метра по-нагоре със старомоден керемиден покрив.