Панаир на суетата (роман без герой)

В продължение на няколко сутрини братята имаха много добро занимание — разглеждаха поправките, извършени благодарение на гениалността и пестеливостта на сър Пит. И докато вървяха или яздеха и хвърляха погледи върху направеното, можеха да разговарят, без да се отегчават един от друг прекалено много. Пит се погрижи да обясни на Родън колко много пари му бяха стрували тези поправки и му даде да разбере, че един собственик на земя и на ипотекиран имот често пъти може да чувствува нужда дори от някакви си двадесет лири.

— Ето новата порта на парка — каза Пит, като я посочи скромно с бамбуковия си бастун. — Както не мога да хвърча, тъй също ще ми е невъзможно да я заплатя, преди да получа януарските дивиденти.

— Ще ти дам на заем дотогава — отвърна малко тъжничко Родън; и те влязоха и разгледаха възстановената вратарска къщичка, където се виждаше издяланият от камък фамилен герб и където старата мисис Лок от дълги-дълги години насам за пръв път имаше яки врати, солиден покрив и здрави прозорци.

Глава XLV Между Хампшир и Лондон

Сър Пит Кроли бе сторил нещо повече, отколкото да поправи оградите и да възстанови разкъртените вратарски къщички на имението в Куинс Кроли. Като истински мъдър човек, той се зае да издигне отново на нужната висота пострадалата репутация на своя дом и да попълни празнините и изгради развалините, сред които бе захвърлено доброто име от неговия безчестен и разточителен стар предшественик. Наскоро след смъртта на баща си той бе избран за представител на местния избирателен окръг. Магистрат, член на парламента, баронет и потомък на древен род, той реши, че е негов дълг да се покаже в най-добрия си вид пред населението на Хампшир и затова даваше големи суми за местните благотворителни начинания, ревностно правеше посещения на всички в графството, с една дума, постла си добре, за да може да заеме онова положение в Хампшир, а след това и в империята, за което той се считаше достоен благодарение на големите си дарования. Лейди Джейн получи нареждане да се държи приятелски спрямо Фъдлстънови, Уопшотови и другите известни наоколо баронети, техни съседи. Сега екипажите на тези благородници се виждаха често на главната алея на Куинс Кроли; те вечеряха доста честичко в имението (където се поднасяха такива хубави яденета, че беше съвсем ясно колко рядко лейди Джейн взема участие в готвенето). В отговор на тези посещения Пит и съпругата му ходеха на угощения при всякакво време и на всякакво разстояние. Защото, макар и Пит да нямаше склонност към веселбите, тъй като беше студен човек с разклатено здраве и лош апетит, все пак смяташе, че положението му налага да бъде гостоприемен и отзивчив и всеки път, когато получаваше главоболие от предълго застояваме след вечеря, той се считаше за жертва на дълга. Разговаряше за реколти, за житни закони, за политика с най-известните провинциални благородници. Той (който в миналото имаше съвсем други схващания по тези въпроси) сега ревностно се залови да бракониерствува и да се грижи за запазването на ловните животни. Пит не обичаше да ходи на лов; нямаше ловджийски нрав — обичаше книги и беше човек с мирни навици, обаче смяташе, че породата на конете за лов трябва да се поддържа, а също и за породата на лисиците трябва да се направи необходимото и ако приятелят му сър Хъдлстън Фъдлстън желаеше да се впусне с хрътките си из шубраците на Куинс Кроли, той с удоволствие се срещаше там с него и с джентълмените от компанията му. И за най-голямо смайване на лейди Саутдаун всеки ден той се приближаваше все повече и повече към ортодоксалните религиозни схващания, отказа се да държи публични проповеди и да посещава сектантски събрания, ходеше редовно на черква, правеше посещения на епископа и на всички свещенослужители в Унчестър и не се възпротиви, когато преподобният архидякон Тръмпър го покани да поиграят на карти. Какви ли остри мъки изживя лейди Саутдаун и за какъв ли напълно пропаднал човек считаше тя зет си заради това, че си бе позволил такова безбожно развлечение! И когато веднъж семейството се връщаше от ораторията в Уинчестър и баронетът заяви на младите девойки, че следната година навярно ще ги води на местните балове, те просто го заобожаваха за добрината му.