Панаир на суетата (роман без герой)

Лейди Джейн беше винаги покорна, а възможно е тези забавления да правеха удоволствие и на самата нея. Старата графиня описа в най-черни краски светското поведение на дъщеря си в кореспонденцията си с авторката на „Перачката от Финчлиската мера“. И тъй като в това време къщата й в Брайтън беше празна, тя се отправи за това летовище, без отсъствието й да събуди особено голяма мъка у децата й. Лесно е да предположим също така, че при второто си посещение в Куинс Кроли Ребека не чувствуваше голямо съжаление, че дамата с лекарствата не беше там; но тя й прати коледно писмо, с което почтително й припомни за себе си, говореше с благодарност за удоволствието, което й били доставили разговорите с нейно сиятелство при предишното гостуване, спря се подробно на нежните грижи, проявени от графинята при боледуването й, заяви, че всичко в Куинс Кроли й напомня за отсъствуващата й приятелка.

Може да се каже, че до голяма степен промяната в държането и в популярността на сър Пит Кроли се дължеше на съветите на хитрата малка дамичка от Кързън Стрийт.

— Вие да останете баронет — вие да се съгласите да бъдете само обикновен провинциален благородник — казваше му тя. — Не, сър Пит Кроли, аз ви познавам по-добре. Познавам вашите дарби и вашата амбиция. Въобразявате си, че скривате и двете, но от мене не можете да прикриете нито едното, нито другото. Показах на лорд Стейн брошурата ви върху Малтус. Тя му беше известна и той каза, че според мнението на целия кабинет тя е най-ценният принос по този въпрос. Министерството е спряло поглед върху вас и аз зная какво искате. Вие искате да се отличите в парламента; всички казват, че сте най-изкусният оратор в Англия (тъй като речите ви в Оксфорд все още се помнят). Искате да станете представител на графството и с избирателния си глас и с избирателния си окръг зад гърба ви ще можете да се разпореждате, както намерите за добре. Желаете също така да станете барон Кроли, от Куинс Кроли, и ще станете, преди да умрете. Виждам това съвсем ясно. Аз чета право в сърцето ви, сър Пит. Ако имах съпруг, който да притежава вашия интелект, както притежава името ви, мисля си понякога, че нямаше да бъда недостойна за него… но… но сега съм ваша роднина — прибави тя със смях. — Клетата бедна аз, имам интерес вие да напреднете — и, кой знае, може би мишката ще помогне на лъва.

Пит Кроли остана смаян и очарован от думите й. „Как добре ме разбира тази жена! — каза си той. — Никога не бих могъл да накарам Джейн да прочете дори три страници от брошурата ми върху Малтус. Тя няма и понятие, че притежавам такива големи дарби и че храня тайни амбиции. Значи, си спомнят за речите ми в Оксфорд, така ли? Негодници! Сега, когато представлявам нашия избирателен окръг и мога да вляза в парламента като представител на графството, те започват да се сещат за мене! Ха, миналата година на приема лорд Стейн ми обърна гръб, а сега най-после започнаха да разбират кой е сър Пит Кроли. Да, човекът, когото тези хора пренебрегваха, винаги си е бия един и същ; липсваше само възможността да се прояви и сега аз ще им покажа, че мога да действувам и да говоря тъй добре, както и да пиша. Ахил не разкри мощта си, преди да му бяха дали меча. Той е вече в ръцете ми и светът отсега нататък ще има да чува за Пит Кроли.“ Тези, значи, бяха причините, поради които нашият хитър дипломат беше станал толкова гостоприемен; затова проявяваше интерес към болници и оратории; затова беше любезен към епископи и пастори; затова беше щедър в даването на вечери и в приемането на покани; затова през пазарните дни проявяваше изключителна вежливост към фермерите; затова толкова се интересуваше от мероприятията на графството; затова коледните празници в имението бяха най-веселите от дълги години насам.

На първия ден на Коледа се събра цялото семейство. Всички от пасторския дом дойдоха на вечеря. Ребека се показа толкова мила и откровена към мисис Бют, сякаш другата никога не се бе държала като нейна неприятелка. Тя проявяваше най-горещ интерес към миличките момичета и много се учуди на напредъка, който бяха направили в музиката от нейно време насам. Помоли ги най-настоятелно да изпълнят още един път един от дуетите от големия нотен албум с песните, който мърморещият Джим насила бе донесъл под мишница от пасторския дом. Мисис Бют беше длъжна, от немай-къде, да възприеме прилично държане по отношение на малката авантюристка — като, разбира се, беше свободна да разисква подир това с дъщерите си смешния начин, по който сър Пит проявявал уважението си към своята снаха. Но Джим, който бе седял до нея на вечеря, заяви, че тя е „парче и половина“, а освен това цялото пасторско семейство се съгласи, че малкият Родън е чудесно момче. Те уважаваха в момчето възможния бъдещ баронет, като между него и титлата стоеше само болнавият малък бледолик Пит Бинки.