Панаир на суетата (роман без герой)

Добрата и кротка природа на лейди Джейн вдъхна на Ребека такова презрение към нейно сиятелство, което малката жена трудно можеше да скрива. Този вид благост и безизкуственост, които лейди Джейн притежаваше, дразнеха нашата приятелка Беки и понякога й беше невъзможно да не покаже и да не остави другите да доловят ненавистта й. От друга страна, присъствието й правеше лейди Джейн неспокойна. Съпругът й постоянно приказваше с Беки. Те сякаш непрестанно си разменяха знаци, разбираеми само от тях двамата, и Пит разговаряше с нея по въпроси, които никога не му идваше на ум да разисква с лейди Джейн. То се знае, тя не ги разбираше, но й беше неприятно да мълчи — и още по-неприятно да знае, че не може да каже нищо и да вижда как онази дръзка малка мисис Родън скача от предмет на предмет, като подхвърля по някоя дума на всеки от мъжете и винаги е готова да каже някоя шега. Неприятно беше също така да седиш сама край огъня в собствената си къща и да гледаш как всички мъже се въртят около съперницата ти.

Когато в имението лейди Джейн разправяше приказки на децата, които се събираха около коленете й (заедно с тях и малкият Родън, който много я обичаше), и Ребека влизаше в стаята, хвърляйки подигравателни погледи със зелените си очи, клетата лейди Джейн млъкваше под презрителния й взор. Простичките малки създания на въображението й се разбягваха разтреперани, също както бягат феите в книгите с приказките, когато пред тях се появи някои зъл дух. Невъзможно й беше да продължава, при все че Ребека, със съвсем лек сарказъм в гласа, я молеше да разправя и по-нататък очарователната си приказка. Нежните мисли и простичките удоволствия бяха омразни на мисис Беки; те не й харесваха; тя ненавиждаше хората, които имаха слабост към тях; на децата и на тези, който обичаха деца, тя гледаше с презрение.

— Хляб и масло не е по вкуса ми — казваше тя, когато се присмиваше пред лорд Стейн на лейди Джейн и на държането й.

— Както светената вода не е по вкуса на дявола — отвръщаше лорд Стейн, като се покланяше и се засмиваше широко, след което избухваше в буен смях.

Така че тези две дами не се виждаха много често, освен при случаите, когато съпругата на по-младия брат отиваше при другата, с цел да спечели нещо от нея. Те най-усърдно се наричаха „любов моя“ и „моя миличка“ но се държаха настрани една от друга, докато пък сър Пит, въпреки че беше зает с толкова много неща, всеки ден намираше време да се вижда със снаха си. Когато щеше за първи път да ходи на вечерята, давана от спикера на Камарата на общините, той намери случай да се яви пред снаха си в униформа — стария му дипломатически костюм, който бе носил, когато беше аташе в легацията в Пъмперникъл.

Беки много хареса дрехата му и се възхити от него почти толкова, колкото собствените му жена и деца, при които отиде да го разгледат, преди да тръгне. Тя каза, че дворцовият костюм приличал само на истинските джентълмени; само на хората, произхождащи от древен род, подхождало да носят cullote courte85. Пит погледна самодоволно към краката си, които, откровено казано, не бяха по-симетрични, нито по-грациозни от тънката сабя, която висеше отстрани на бедрото му; да, той погледна краката си и тайно в сърцето си реши, че външността му е просто поразителна.

Когато Пит си отиде, мисис Беки нарисува карикатурата му и я показа на лорд Стейн, когато той пристигна. Негово сиятелство прибра рисунката и я отнесе със себе си, изпълнен с доволство от голямата прилика с оригинала. Той направи честта на сър Пит да се срещне с него в дома на мисис Беки и се държа много любезно към новия баронет и член на Камарата на общините. Пит също бе поразен от уважението, с което този бележит благородник се отнасяше към снаха му, от лекотата и оживлението, с което тя разговаряше, и от удоволствието, с което другите мъже от компанията я слушаха. Безсъмнено лорд Стейн разбра, че баронетът само бе започнал кариерата си на общественик и с известна загриженост очакваше да го чуе като оратор. Тъй като бяха съседи (защото Грейт Гонт Стрийт води към Гонт Скуеър, а, както всекиму е известно, Гонт Хаус жилището на лорда, образува едната страна на площада), негово сиятелство се надяваше, че щом лейди Стейн пристигне в Лондон, тя ще има честта да се запознае с лейди Кроли. След един-два дни той остави визитната си картичка в дома на съседа си, което никога не бе счел за нужно да стори по отношение на предшественика му, макар че в миналото бяха живели един до друг в продължение близо на един век.

Сред всички тези интриги, изискани приеми и мъдри и блестящи личности Родън се чувствуваше всеки ден все по-изолиран. Позволяваше му се да ходи по-често в клуба си, да вечеря навън с неженени приятели, да излиза и се прибира, когато си иска, без да му се задават въпроси. Той и Родън младши често посещаваха къщата на Гонт Стрийт и седяха там при децата и при лейди Джейн, докато сър Пит се уединяваше с Ребека на отиване или на връщане от Камарата на общините.