Панаир на суетата (роман без герой)

Бившият полковник седеше мълчаливо по цели часове в братовата си къща, като мислеше и приказваше колкото е възможно по-малко. Правеше му удоволствие да го помолят за някаква услуга — да отиде и разпита за някой слуга или кон или пък да нареже печеното за вечерята на децата. Той се беше смирил и свил; отдаден на безделие, Родън изпадна в пълно подчинение. Далила го бе затворила и отрязала косата му. Смелата и буйна кръв от преди десет години сега бе покорена и той се бе превърнал в симпатичен, смирен, възпълен джентълмен на средна възраст.

Клетата лейди Джейн съзнаваше, че Ребека е превзела съпруга й, при все че тя и мисис Родън си казваха „моя миличка“ и „моя любов“ всеки път, когато се срещнеха.

Глава XLVI Борби и изпитания

Междувременно нашите приятели в Бромптън прекарваха коледните празници по тяхному, и при това не особено весело.

От стоте лири стерлинги годишно, на каквато сума възлизаше доходът й, вдовицата Озбърн имаше навик да дава близо три четвърти на баща си и майка си за разноските, необходими за нея и за малкото й момче. С още сто и двадесет лири, пращани от Джоз, това семейство от четирма души, обслужвани от ирландското момиче, което помагаше и на семейство Клеп, успяваха да преживяват доста прилично, като на края на годината свързваха двата края, и все пак имаха възможност да поднесат чаша чай на някой и друг приятел след бурите и разочарованията на предишния им живот. Седли още поддържаше надмощието си по отношение на мистър Клеп, неговия бивш чиновник. Клеп си спомняше дните, когато седнал на крайчеца на стола, вдигаше чаша за здравето на „мисис Седли, мис Еми и мистър Джоузеф в Индия“, на масата на богатия търговец на Ръсъл Скуеър. Времето увеличаваше великолепието на тези спомени в гърдите на честния чиновник. Когато се качваше от кухнята в приемната и пиеше чай или джин и вода с мистър Седли, той имаше навик да казва: „На друго бяхте свикнали едно време, сър“ — и все тъй тържествено и почтително пиеше наздравица за дамите, както бе вършил това, когато те живееха в най-голямо охолство. За него мис Амелия беше най-благородната лейди и никой не свиреше на пиано тъй божествено като нея. Той никога не сядаше преди Седли, дори когато биваха в клуба, нито пък позволяваше на някой член на тяхното общество да каже нещо против него. Заявяваше, че е виждал първите мъже на Лондон да се ръкуват с мистър Седли и казваше, че го познава от времето, когато често се е срещал из борсата с Ротшилд и че сам той дължи всичко на него.

С хубавия си почерк и с чудесните си референции Клеп успя да си намери друга работа много наскоро след разорението на господаря си. „Такава дребна риба като мене може да плува във всякаква кофа“ — имаше обичай да казва той. Един от сътрудниците на предприятието, от което старият Седли се бе оттеглил, беше много доволен да се възползува от услугите на мистър Клеп и да го възнагради с добра заплата. С една дума, всички богати приятели на Седли го изоставиха един по един, докато този беден бивш чиновник все още му оставаше верен.

При малката част от дохода си, която Амелия задържаше за себе си, вдовицата се нуждаеше от всичката си пестеливост и грижа, за да може да облича милото си дете тъй, както подхождаше на сина на Джордж Озбърн, и да плаща таксите на малкото училище, където се принуди да прати момчето след много колебания и зли предчувствия, изпълнена е тайни мъки и страхове. Тя стоя дълги нощи да учи усърдно разпи уроци от досадни граматики и учебници по география, за да ги преподава след това на Джорджи. Беше изучила дори основните елементи на латинския език, като се надяваше, че би могла да ги предаде и на него. Да бъде разделена с нето през целия ден, да го остави на милостта на бастуна на някой учител и на грубостта на съучениците му — за тази слаба и чувствителна майка това означаваше да го отбие наново. А колкото се отнася до самия него, той се втурна на училище с най-голяма радост. Отдавна жадуваше за тази промяна. Този детски възторг нарани майка му, която се разделяше с него с такава мъка. Предпочиташе да го види по-нажален и едновременно с това изпитваше угризение, задето се осмеляваше да е толкова себелюбива, та да желае собствения й син да е нещастен.