Панаир на суетата (роман без герой)

Джорджи постигна голям успех в училището, ръководено от един приятел на постоянния обожател на майка му — преподобния мистър Бини. Той донасяше вкъщи безброй награди и доказателства за способностите си. Всяка вечер разправяше на майка си безкрайни истории за училищните си другари — какво прекрасно момче бил Лайънс, а Снифин — колко подъл; как бащата на Стийл доставял месото за пансиона, докато пък майката на Голдинг идвала всяка събота с каретата си да го вземе; как Нийт имал кожени тиранти на панталоните си — дали ще може и той да има такива? — и как Бил Мейджъл бил толкова силен, че всички го смятали способен да надвие дори надзирателя, мистър Уорд. Така Амелия опозна всички момчета от това училище тъй обстойно, както самият Джордж. Вечер пък му помагаше при упражненията и напрягаше мъничката си главица така ревностно, сякаш самата тя щеше да се яви на сутринта пред учителя. Веднъж, след като се сбил с мастър Смит, Джордж се прибра вкъщи с посиняло око и разправи надълго и нашироко пред майка си и пред изпълнения си с възторг дядо за храбростта, която проявил при сбиването. Но истината е, че в този случай той съвсем не се беше държал особено храбро и сам беше понесъл пердаха. Но Амелия и до ден-днешен не е простила на Смит, макар че сега той е миролюбив аптекар близо до Лестър Скуеър.

Сред такива мирни занимания и безвредни грижи преминаваше животът на добрата вдовица. Една-две сребърни нишки в косата и някоя лека бръчица на хубавото й чело отбелязваха вървежа на годините. Тя се усмихваше на тези знаци на отминаващото време. „Какво значение има това за една стара жена като мене?“ — казваше тя. Едничката й надежда беше да доживее да види сина си знаменит и известен, какъвто заслужаваше да стане. Тя пазеше неговите тетрадки, рисунки, съчинения и ги показваше на малкия си кръг познати, сякаш те бяха някакви прояви на гениалност. Някои от тях даваше и на мис Добин, да ги покаже на мис Озбърн, лелята на Джорджи, която пък от своя страна да ги покаже на самия мистър Озбърн — за да накара този стар човек да се разкае за своята жестокост и лошо чувство към покойника. Всичките слабости и недостатъци на мъжа си тя бе заровила в гроба заедно с него — помнеше само любимия, който се пожертвува, за да се ожени за нея; благородния съпруг, тъй смел и прекрасен, който я бе държал в обятията си в онова утро, когато тръгна да се сражава и да умре славно за своя крал. И този герой сигурно се усмихваше от небето на онова чудно момче, което беше оставил да й дава подкрепа и да я утешава.

Видяхме как един от дядовците на Джорджи (мистър Озбърн), в своето кресло на Ръсъл Скуеър, всеки ден ставаше все по-груб и по-сърдит и как дъщеря му с прекрасната си карета и прекрасните си коне, фигурираща в списъците на половината благотворителни начинания в града, беше всъщност самотна, нещастна, измъчена стара мома. Често, много често си мислеше тя за красивото малко момче, нейния братов син, когото веднъж бе срещнала. Жадуваше да й позволят да отиде с прекрасната си карета до къщата, където то живееше; и ден след ден се отглеждаше през време на самотната си разходка в парка, с надежда, че може би ще го види. Сестра й, банкерската съпруга, благоволяваше да направи понякога посещение на стария си дом на Ръсъл Скуеър. Тя довеждаше със себе си две болнави деца, придружавани от тяхната надута възпитателка, и с престорения си глас на дама от висшето общество чуруликаше пред сестра си за изисканите си познати и за това как малкият Фредерик тъй много приличал на лорд Клод Лолипоп, а миличката й Мария привлякла вниманието на баронесата, когато се разхождали с магарешката си количка в Роухамптън. Тя я подканяше да накара баща си да направи нещо за тези прелестни дечица. Беше твърдо решила, че Фредерик ще стане гвардеец; и ако той добие преимуществата на първороден син (защото мистър Булък просто се разорявал да купува земи), какво ще остане за сладичкото момиченце?

— Разчитам на тебе, мила — казваше мисис Булък, — защото, разбира се, моята част от татковото имущество трябва да се даде на първородния син. Милата Роуда М’Мул ще отстъпи целия си дял от богатството на Касълтоди веднага щом клетият епилептичен лорд Касълтоди умре; и тогава малкият Макдъф М’Мул ще стане виконт Касълтоди. И двамата господа Блъдайърс, от Минсинг Лейн, са решили да оставят всичко, каквото имат на малкото момче на Фани Блъдайърс. Така че и моят мил Фредерик трябва непременно да добие привилегиите на първороден син. Затова, миличка, нали ще накараш татко отново да внесе парите си в нашата банка? Никак не прави добро впечатление това, че ги е вложил у Стъмпи и Рауди.

След този вид разговори, които съчетаваха изискванията на модата и на интереса, и след като дареше сестра си с целувка, прилична на докосване на стрида, мисис Булък прибираше край себе си облечените си в колосани дрехи деца и отново заситняше към екипажа си.