Панаир на суетата (роман без герой)

— Книги! — извика с възмущение майка й. — Книги, когато цялата къща има нужда от хляб! Книги, когато, за да поддържам тебе и сина ти сред излишество и да не оставям баща ти да влезе в затвора, аз продадох всичките си скъпоценности и индийския шал от гърба си, и… и даже лъжичките от долапа, за да не ни обиждат търговците и за да може мистър Клеп, който е такъв добър хазаин и толкова любезен, а при това и баща — за да може той да си получи наема, който справедливо му се полага. О, Амелия! Ти сломяваш сърцето ми с тези твои книги и с това твое момче, което разоряваш, но с което не искаш да се разделиш. О, Амелия, дано господ ти даде по-послушно дете от тези, които аз съм родила! Ето че и Джоз изоставя баща си на стари години; ето че и за Джорджи могат да се погрижат, и може да стане богат, и да ходи на училище като лорд със златен часовник и верижка около шията… докато моят мил старец е без един ш… шилинг. — Истерични хълцания и викове завършиха речта на мисис Седли. Тя отекна във всяка стая на малката къща, откъдето другите обитателки чуха всичко, до последната дума.

— О, майко, майко! — проплака в отговор Амелия. — Защо не ми каза това досега? Аз… аз… аз му обещах книгите. И тази сутрин си продадох шала. Вземи парите… вземи ги всичките… — и с разтреперани ръце тя извади своите банкноти и монети… своите ценни златни монети, които напъха в майчините си ръце, откъдето те изпадаха и се търколиха надолу по стълбите.

И тогава тя отиде в стаята си и се отпусна отчаяна и много нещастна. Сега вече всичко й беше ясно. Нейното себелюбие погубваше момчето й. Ако не беше тя, той щеше да има богатство, положение, образование и бащиното си място, които по-възрастният Джордж бе загубил заради нея. Трябваше само да каже една дума и бащиното й състояние щеше да се оправи, а момчето й щеше да придобие богатство. Каква тежка присъда беше това за нежното й наранено сърце!

Глава XLVII Гонт Хаус

Цял свят знае, че градската резиденция на лорд Стейн се намира на Гонт Скуеър, от който започва Грейт Гонт Стрийт, където най-напред заведохме Ребека, по времето на покойния сър Пит Кроли. Ако надникнем между пръчките на оградата и през черните дървета към градината на площада, ще видим няколко нещастни гувернантки с бледолики деца, които обикалят около него, както и край полянката с печален изглед, в средата на която се издига статуята на лорд Гонт, сражавал се при Минден, в перука с три плитки, облечен като римски император. Гонт Хаус заема почти една цяла страна на площада. Останалите три страни се образуват от постройки, навлезли вече в златна старост — високи мрачни къщи, с каменни рамки на прозорците или с рамки от по-светлочервени тухли. Малко светлина прозира сега през тези строги и мрачни отвори, гостоприемството е изчезнало от вратите, от които са се махнали и едновремешните лакеи и факлоносци, изгасявали едно време своите факли в черните железни урни, които все още могат да се видят отстрани на лампите под стъпалата. Медни табелки са проникнали на площада — лекари, дружества, търговски компании и т.н. Печален е изгледът на този площад, а не по-малко печален е и дворецът на лорд Стейн. Едничкото нещо, което съм видял от него, е обширната стена отпред, с колоните край голямата порта, през която понякога наднича старият вратар с дебело и мрачно червено лице — както и прозорците на спалните и на таванските помещения над зида, а също и комините, от които сега рядко се вижда да излиза пушек. Защото настоящият лорд Стейн живее в Неапол, като предпочита изгледа на залива, на Капри и на Везувий пред мрачната стена на Гонт Скуеър.

Няколко десетки ядра по-надолу по Ню Гонт Стрийт се намира скромна малка задна вратичка, която не бихте различили от вратите на конюшните. Но множество затворени екипажи са спирали пред нея, както ми разправи моят осведомител, дребничкият Том Ивс, който знае всичко и който ми показа това място. „Принцът и Пердита са влизали и излизали от тази врата, сър — често ми е казвал той. — Мариана Кларк е влизала през нея с граф… Тя води към прочутите petits appartements86 на лорд Стейн — едната стая, сър, цялата в слонова кост и бяла коприна, а другата в абанос и черно кадифе; има и малка банкетна зала по подобие на залата на Салуст в Помпей, нарисувана от Козуей. В малката частна кухня всички тенджери са били сребърни, а шишовете за печене — златни. Егалите Орлеан е пекъл там пъдпъдъци същата вечер, когато той и маркиз Стейн спечелили на карти сто хиляди лири стерлинги от една голяма личност. Половината от парите отишли за Френската революция, другата половина — за да купят титлата и орденът на лорд Гонт, а остатък…“ Но целта на нашата повест не е да разправяме какво е станало с остатъка, за всеки шилинг от който, както и за много повече, дребничкият Том Ивс, който знае работите на всички, е готов да ви даде сметка.