Панаир на суетата (роман без герой)

Идват множество млади джентълмени, яздейки лек галоп на породисти коне, обути в гетри до коленете, и влизат вътре да се почерпят с черешов ликьор и да поздравят дамите, докато пък по-скромните и тези, които имат по-голяма склонност към спорта, свалят калните си ботуши, слизат от обикновените си коне, за да се качат на ловджийски и стоплят кръвта си с предварителен галоп около моравата. Сетне се събират край хрътките и разговарят с Том Муди за минали ловни прояви, за достойнствата на Снивълър и Диамант, за състоянието на околните местности и за лошата порода на тамошните лисици.

Появява се и сър Хъдлстън, възседнал умен жребец; влиза вътре и поздравява любезно дамите, след което се залавя за работа, тъй като не обича много приказките. Довеждат хрътките до главната врата и малкият Родън слиза между тях, възбуден и все пак поизплашен от милувките, който му даряват, от ударите на извиващите се опашки и от кучешките им пререкания, едва възпирани от езика и камшика на Том Муди.

Междувременно сър Хъдлстън се е качил на Ноб.

— Нека опитаме горичката на Соустър, Том — предлага баронетът. Фермерът Менг ми казва, че в нея имало две лисици.

Том надува своя рог и потегля, последван от хрътките, от гонците, от младите господа от Уинчестър, от съседните фермери, от тръгналите пеша енорийски ратаи, за които този ден е истински празник. Последен върви сър Хълдстън, придружен от полковник Кроли, и цялата група изчезва надолу по алеята.

Ето и преподобния Бют Кроли (комуто беше стеснително да се появи сред всички под прозорците на племенника си), за когото Том Муди си спомня, че преди четиридесет години е бил тъничък пастор, яздил е най-буйните коне, прескачал е най-широките потоци и се е шегувал най-сърдечно. Сега се случва така, че негово преподобие излиза от главната алея на пасторския дом, възседнал мощния си черен кон, точно когато там минава сър Хъдлстън; той се присъединява към достойния баронет. Хрътки и конници изчезват и малкият Родън остава на стъпалата пред вратата, удивен и щастлив.

Ако през тези забележителни коледни празници в сърцето на малкия Родън не възникна особено голяма обич към чичо му, който винаги биваше студен и затворен, заключил се в кабинета си, потънал в съдийските си задължения и заобиколен от надзиратели на земи и фермери, той спечели доброто разположение на омъжените и неомъжените си лели, на двете деца от имението и на Джим от пасторския дом. Сър Пит поощрява този момък да ухажва една от девойките, като безсъмнено му дава да разбере, че ще му отстъпи правото върху черковния имот и върху свещеническия сан, когато те се освободят от неговия стар, привързан към лова на лисици баща. Джим се е отказал от този спорт и се задоволява само с малко безвредно стреляне по диви патици и пъдпъдъци или с кротичко забавляване с плъхове през коледната ваканция, след която ще се завърне в университета и ще се опита пак на изпитната сесия, без този път да го скъсат. Вече се е отказал от зелените жакети, червените връзки и другите светски украшения и се приготовлява за промяна в положението си. По този евтин и пестелив начин сър Пит се старае да изплати дълга си към своите роднини.

Също така, преди тези весели коледни празници да бяха изминали, баронетът събра достатъчно смелост да даде нов чек на брат си, и то за не по-малко от сто лири стерлинги — деяние, което отначало причиняваше остри болки на сър Пит, но което след това го караше да се топи от самодоволство при мисълта, че се е показал толкова щедър. Родън и син му си заминаха с натежали от мъка сърца. Но Беки и дамите се разделиха с удоволствие и пашата приятелка се завърна в Лондон да започне отново онези занимания, в които я заварихме погълната в началото на тази глава. Под нейните грижи къщата на семейство Кроли на Грейт Гонг Стрийт бе напълно подновена и бе готова да посрещне сър Пит и семейството му, когато баронетът дойде в Лондон да изпълни задълженията си в парламента и да заеме онова положение в страната си, което му се полагаше благодарение на големите му дарби.

През първата сесия този голям лицемер криеше плановете си и нито веднъж не отвори уста, освен когато трябваше да представи една петиция от Мъдбъри. Но той посещаваше събранията най-ревностно и подробно изучи рутината и практиката на Камарата на общините. У дома си се отдаваше на четене на сините книги, за голяма тревога и смайване на лейди Джейн, която се боеше, че той се убива от много работа и стоене до късно през нощта. И той се сближи с министрите и с водачите на партията си, твърдо решен да заеме място сред тях, преди да изминат много години.