Панаир на суетата (роман без герой)

Не се съмнявам, че по същия начин угризенията или — ако желаете — добрината, проявена от Пит Кроли към неговия по-малък брат, за сметка на когото бе спечелил толкова много, представляваше само съвсем малка част от сумата, за която му бе задължен. Много хора не желаят да платят дори и толкова. Да се разделиш с известна сума пари — това е жертва не по силите на повечето хора с чувство за ред и порядък. Едва ли има човек на тази земя, който да не се счита достоен за похвала заради това, че е дал пет лири на своя съсед. Прахосникът дава не защото му доставя радост да облагодетелствува другия, а поради някакво лениво наслаждение да харчи пари. Той не би се лишил от нищо — нито от ложата си в операта, нито от вечерята си, нито дори от удоволствието да даде на бедния Лазар петте лири. Пестеливият, който е добър, мъдър, справедлив и не дължи нито стотинка никому, извръща очи, когато види просяк, пазари се с файтонджията и отказва да даде помощ на бедния си роднина; и аз не зная кой от двамата е по-себелюбив. Разликата се състои само в това, че парите имат различна цена в очите на всеки един от тях.

И тъй, с една дума, Пит Кроли реши, че трябва да направи нещо за брат си, а после пък реши, че ще помисли друг път по този въпрос.

А що се отнася до Беки, тя не беше жена, която очакваше твърде много от чуждата щедрост, и затова беше много доволна от всичко, което Пит Кроли стори за нея. Главата на рода я бе признал за член на семейството. Ако Пит не й даваше нищо, някой ден той все щеше да й помогне да постигне нещо. Ако не можа да получи пари от девера си, тя придоби друго, което имаше същата стойност — доверие, Реглс се поуспокои, като видя как братята се бяха сдобрили и като получи малка сума в наличност и обещание за много по-голяма, която щяха да му дадат в най-скоро време. С най-искрена радост Ребека плати на мис Бригс коледната вноска на дадения им от нея заем, като стори това по такъв начин, сякаш касата й бе препълнена с пари, и й каза в най-голяма тайна, че се е съвещавала със сър Пит, известен като отличен финансист, специално за Бригс и за най-доходния начин, по който тя да вложи остатъка от капитала си; че след дълги размишления сър Пит дошъл до заключение как ще е най-разумно да се постъпи при този случай; че проявил особена грижа за нея като близка приятелка на покойната мис Кроли и на цялото семейство въобще и че доста преди да напусне града, той препоръчал тя да е готова с парите си, та да може всеки момент да ги вложи там, където се намери за най-доходно и най-безопасно. Клетата мис Бригс беше много благодарна за тази проява на внимание от страна на сър Пит, още повече, че според собствените й думи самата тя не го била молила за този съвет и никога не й било хрумвало да изважда парите си оттам, където първоначално ги бе вложила — и тази деликатност правеше услугата още по-голяма. Тя обеща веднага да се срещне с адвоката си и да бъде готова с малкия си капитал за подходящия момент.

И тази достойна жена беше толкова благодарна на Ребека за проявената от нея любезност, а също и на благодетеля си — полковника, че изразходва голяма част от половингодишния си дивидент, за да купи черно кадифено палто за малкия Родън, който, между другото, бе станал вече едва ли не твърде голям за черно кадифе и както възрастта, така и ръстът му изискваха да го обличат с мъжки жакет и панталони.

Той беше прекрасно момче, с открито лице, със сини очи и светлоруса къдрава коса — с яки мишци, но с меко сърце. Привързваше се нежно към всички, който бяха добри към него — към понито, към лорд Саутдаун, който му бе подарил коня (той цял светваше и се изчервяваше от радост, когато видеше този добродушен благородник), към коняря, който се грижеше за понито, към Моли, готвачката, която денем го тъпчеше с хубави неща за ядене, а нощем с приказки за призраци, към Бригс, която ядосваше и на която се присмиваше — и особено към баща си, чиято любов към момчето беше просто удивителна за наблюдаване. Може да се каже, че при навършването на осмата му година тези бяха хората, над които се простираше привързаността му. След известно време прелестното видение, каквото беше по-рано за него майка му, изчезна. В продължение на около две години тя едва ли бе приказвала с него; Ребека не го обичаше. Той боледуваше от шарка и от магарешка кашлица. И я отегчаваше. Един ден той застана на площадката на стълбите, след като бе припълзял долу от горните етажи на къщата, привлечен от гласа на майка си, която пееше на лорд Стейн. Но вратата на приемната се отвори внезапно и разкри присъствието на малкия шпионин, който миг преди това бе слушал музиката, цял унесен от това удоволствие.

Майка му излезе и го удари яростно един-два пъти. Той чу как маркизът се разсмя от вътрешната стая (лордът се забавляваше от тази волна и искрена проява на нрава на Беки) и избяга долу при приятелите си в кухнята, като избухна в сълзи.