Панаир на суетата (роман без герой)

Една малка женичка, със съответствуващ й екипаж, непрестанно навестяваше тази къща. Можеше да се види и една възрастничка мома, придружена от малко момченце, която също ходеше там всеки ден. Това бяха малкият Родън и мис Бригс, чиято длъжност беше да се грижи за външното подновяване на къщата на сър Пит, да надзирава женския персонал, зает с ушиването на транспарантите и драпериите, да преглежда и тършува из чекмеджетата и долапите, изпълнени с нечисти и най-разнородни дреболии, останали от две генерации лейди Кроли, и да прави списък на сервизите, приборите и другите предмети в килерите и стаите-складове.

Главна ръководителка на всички тези дейности беше мисис Родън Кроли, която имаше пълна власт, дадена й от сър Пит, да продава, заменя, конфискува и купува мебели; и тя изпитваше не малко удоволствие от тази длъжност, откриваща й пълна възможност да прояви своя вкус и изобретателност. Решението за подновяването на къщата беше взето, когато през ноември сър Пит дойде в Лондон да се види с адвокатите си и прекара почти цяла седмица на Кързън Стрийт, под покрива на своите брат и снаха, които толкова го обичаха.

Отначало той отседна в хотел; обаче веднага щом научи за пристигането на баронета, Беки сама отиде да го поздрави и се върна в къщи след един час със сър Пит в екипажа до нея. Понякога беше просто невъзможно да се устои на гостоприемните покани на това безизкуствено малко създание — толкова любезни бяха те, така искрено и мило биваха отправяни. Беки сграбчи ръката на сър Пит в изблик на признателност, когато той се съгласи да отседне у тях.

— Благодаря ви — каза тя, като я стисна и погледна право в очите баронета, който се изчерви силно, — колко щастлив ще бъде Родън! — Тя се втурна към спалнята на Пит и поведе нататък слугите, които носеха куфарите му. Беки влезе смеешком там, носейки кофа за въглища, взета от собствената й стая.

Весел огън пламтеше вече в определеното за сър Пит помещение (между другото то бе спалнята на мис Бригс, която пратиха на тавана при прислужницата).

— Знаех си, че ще ви доведа — каза тя със светнал от удоволствие поглед. Действително тя се радваше най-искрено, че той ще им гостува.

Докато Пит беше при тях, Беки накара Родън да вечеря един-два пъти навън по работа и баронетът прекара щастливо вечерта с нея и с Бригс. Тя слизаше долу в кухнята и му приготовляваше разни вкусни яденета.

— Нали е хубаво това задушено? — каза тя. — Направих го за вас. Мога да ви приготвя и по-хубави гозби — и наистина ще ви ги приготвям, когато идвате да ме виждате.

— С каквото и да се заловите, вие го правите много добре — каза галантно баронетът. — Задушеното е действително превъзходно.

— Съпругата на един беден мъж — отвърна весело Ребека — трябва да знае как да бъде полезна — на което деверът й отговори, че е достойна да бъде съпруга на император и че най-очарователното от всички женски качества е нейната способност в домакинските задължения. И сър Пит си помисли, не без огорчение, за лейди Джейн и за един сладкиш, който тя бе настояла да направи и който му бе поднесла на вечеря — един наистина отвратителен сладкиш.

Освен задушеното, което бе приготвено от фазаните на лорд Стейн от имението на негово сиятелство в Стилбрук, Беки даде на девера си бутилка бяло вино, която, според думите на малката, лъжкиня, Родън бил купил от Франция почти на безценица. А всъщност истината е, че виното произхождаше от прочутата изба на лорд Стейн. То накара бледите бузи на баронета да пламнат и сгря слабоватото му тяло.

И след като той изпи бутилката vin blanc83, тя му подаде ръка, заведе го в приемната и го настани удобно на дивана край камината като го остави да говори и го заслуша с най-нежно и мило внимание, заета с поръбването на една ризка за миличкото й малко момченце. Когато мисис Родън желаеше да изглежда особено скромна и добродетелна, тази малка ризка веднага излизаше от работната й кутия. Тя беше станала твърде малка за Родън дълго преди да бъде завършена.