Панаир на суетата (роман без герой)

Там, на масата, лежеше писмото на сестра му и го укоряваше. Той го взе, позасрамен от нехайството си спрямо него, и се приготви да прекара един неприятен час в общуване със своята свадлива отсъствуваща роднина… Беше изминал може би един час, след като майорът си бе излязъл от дома на полковника. Сър Майкъл спеше съня на праведните; Глорвина бе навила черните си къдри около безбройните малки хартийки, които имаше навик да си слага; лейди О’Дауд също се бе оттеглила в брачната стая на първия етаж и бе покрила красивата си снага със завесите против комари, когато часовоят пред портите на командирското жилище съзря на лунната светлина майор Добин, който се бе втурнал към къщата с бързи стъпки и много развълнувано лице, отмина го и се приближи до прозореца на спалнята на полковника.

— О’Дауд… господин полковник! — каза майорът и продължи да го вика с висок глас.

— Боже мой, майоре! — възкликна Глорвина с книжките за къдрене, като също показа глава от прозореца.

— Доб, мое момче, какво има? — запита полковникът, като очакваше да чуе, че е избухнал пожар в казармите или че от главната квартира е изпратена някаква бърза заповед.

— Трябва… трябва да ми дадете отпуск. Необходимо е да замина за Англия — по много бърза частна работа — обясни Добин.

„Божичко, какво ли се е случило!“ — помисли си Глорвина и всичките й книжки затрепериха.

— Трябва да замина… още сега… тази вечер — продължи Добин и полковникът стана и излезе да говори с него.

В послеписа на писмото на мис Добин майорът тъкмо бе стигнал до един пасаж със следното съдържание:

„Вчера отидох да навестя твоята стара позната, мисис Озбърн. Известно ти е мизерното жилище, в което живеят, след като се разориха — и ако се съди по табелката над вратата на колибата им (защото тя е наистина, кажи-речи, такава), мистър С. сега е търговец на въглища. Малкото момче, твоят кръщелник, е наистина прекрасно дете, макар и малко дръзко и склонно към своеволие и нахалство. Но ние бяхме внимателни към него, според желанието ти, и го запознахме с леля му, мис О., която доста го хареса. Може би сърцето на дядо му — не разореният, който е почти оглупял, а мистър Озбърн, от Ръсъл Скуеър — ще се смили към детето на приятеля ти, неговият своеволен и блуден син. Амелия няма нищо против, ако той вземе детето. Вдовицата се е утешила и ще се омъжи за свещеник — преподобния мистър Бини, един от пасторите в Бромптън. Брак без пари. Но мисис О. е почнала да застарява и аз видях доста сиви нишки в косата й — тя беше в много добро настроение, а малкият ти кръщелник преяде у дома. Мама ти изпраща своите поздрави заедно с приветите на обичащата те:

Ана Добин“

Глава XLIV Която се занимава със случки в Лондон и в Хампшир

Семейната къща на нашите стари приятели Кроли, на Грейт Гонт Стрийт в Лондон, продължаваше да носи на лицевата си страна жалейния герб, сложен там като знак на траур за сър Пит Кроли, но тази хералдична емблема представляваше сама по себе си разкошна и величествена украса, а и цялата постройка въобще беше придобила много по-блестящ вид, отколкото когато и да било през царуването на покойния баронет. Черният външен пласт на тухлите бе премахнат и розовата им набраздена с бяло повърхност заприлича на засмяно лице. Позлатиха старите медни лъвове на чукчето на вратата, боядисаха оградата и най-мрачната къща на Грейт Стрийт стана най-хубава в целия квартал, преди още зелените листа на Хампшир да бяха заместили пожълтяващите, които се виждаха по дърветата на главната алея на Куинс Кроли, когато старият сър Пит Кроли мина под тях за последен път.