Панаир на суетата (роман без герой)

И тъй, Ребека слушаше приказките на Пит, говореше му, пееше му, умилкваше му се, коткаше го, така че всеки ден му ставаше все по-приятно да се връща от адвокатската кантора при веселия огън на Кързън Стрийт. А това беше приятно не само на него, а и на пълномощниците му, тъй като ораторствуванията на Пит биваха толкова дълги, че адвокатите чувствуваха истинско облекчение, когато той си отидеше. Колко хубава изглеждаше тя, когато му пращаше целувка от екипажа и му махаше с кърпичката си, след като той зае мястото си в пощенската кола! Ребека дори приближи веднъж кърпата до очите си. Той нахлупи шапката си от тюленова кожа, когато колата потегли, и като се отпусна назад, почна да си мисли колко тя го уважава и как той заслужава това, и колко глупав и скучен е Родън, и как не цени достатъчно жена си, и колко глупавичка и мълчалива е неговата собствена съпруга, сравнена с онази блестяща малка Беки. Може би самата Беки му беше загатнала всички тези неща, но тъй неусетно и деликатно, че човек просто не знаеше кога и къде е станало това. И преди да се разделят, те се съгласиха, че лондонската къща трябва да се поправи за следния сезон и че по Коледа семействата на двамата братя ще се видят отново в имението.

— Жалко, че не успя да изтръгнеш малко парички от него — каза сърдито Родън на жена си, след като баронетът си беше отишъл. — Иска ми се да дам нещичко на стария Реглс; да пукна, ако не искам! Не е справедливо, знаеш, да не си плащаме дължимото на стария човечец. Това сигурно му създава неудобства, а освен туй би могъл да даде къщата под наем другиму вместо на нас.

— Кажи му, че щом сър Пит си уреди работите, ще платим на всички, и му дай нещичко срещу това, което му дължим. Ето един чек, който сър Пит остави за детето — и тя извади от чантата си и даде на съпруга си чека, който брат му й бе подарил, за да купи нещо на сина и наследника на по-младия клон от семейство Кроли.

Истината е, че тя лично бе опитала почвата, върху която съпругът й изрази желание да предприеме нападение — бе я опитала много предпазливо и я бе намерила несигурна. Дори само като му се загатнеше за парични затруднения, сър Пит Кроли се изплашваше и започваше да държи дълга реч, като обясняваше как самият той бил притеснен финансово; как арендаторите му не си плащали; как бащините му работи и разноските около погребението на стария човек му объркали сметките; как искал да изплати ипотеките върху имението; и как тегленията му от банката надвишавали влоговете му. И сър Пит Кроли завърши, като постигна компромис със снаха си и й даде мъничка сума, която да се употреби за сина й.

Пит знаеше колко бедни са брат му и снаха му. Такъв хладен и опитен стар дипломат като него не можеше да не забележи, че Родъновото семейство няма никакви средства и че къщи и каляски не могат да се поддържат с нищо. На Пит му беше много добре известно, че той е собственик или по-право, че той е обсебил парите, които, според както бе редно да се очаква, трябваше да бъдат оставени на брат му. Напълно сме уверени, че той изпитваше тайни угризения на съвестта, които му нашепваха, че би трябвало да поправи несправедливостта или по-добре нека кажем — да компенсира с нещо своите ощетени роднини. Такъв честен и справедлив човек, не лишен от разум, който чете молитвите си и знае добре катехизиса, като изпълнява съвестно своя житейски дълг, не може да не съзнава, че дължи обезщетение на брат си и че от нравствена гледна точка той е Родънов длъжник.

Понякога в колоните на вестник „Таймс“ се появяват чудновати съобщения от финансовия министър, с които той оповестява, че е получил петдесет лири стерлинги от лицето А. Б. — така наречените „пари на съвестта“, — които казаното лице му праща заради неплатени от него дължими данъци и с молба да разгласи това чрез пресата. Безсъмнено както финансовият министър, така и читателите знаят много добре, че разкаялият се данъкоплатец всъщност праща много малка част от дължимата на съкровището сума. Такова поне е моето впечатление, когато прочета за недостатъчната проява на разкаяние от страна на лицето А. Б.