Панаир на суетата (роман без герой)

Така, зад високите гравирани портали на Гонт Хаус, с гербовете и коронките, имаше богатство и великолепие, но не и голямо щастие. Даваните там пиршества бяха най-пищните в Лондон, но те не носеха доволство, освен на гостите, които седяха край масата на милорда. Ако не беше толкова знатен, навярно малцина щяха да го посещават, но в Панаира на суетата греховете на много видните се отминават със снизхождение. „Nous regardons a deux fois87“ (както е казала една французойка), преди да осъждаме човек, притежаващ несъмнените качества на лорд Стейн. Може би някои от вечните недоволници и педантични моралисти гледаха на него с недобро око, но с удоволствие отиваха у дома му, щом ги поканеше.

— Лорд Стейн е наистина ужасен — казваше лейди Слингстоун, — но всички ходят у тях и, разбира се, аз ще се погрижа момичетата ми да не пострадат.

— Негово сиятелство е човек, на когото дължа твърде много — заявяваше преподобният доктор Трейл, като си мислеше за напредналата възраст на архиепископа; а мисис Трейл и дъщерите й по-скоро бика пропуснали да отидат на черква, отколкото на някой от приемите на негово сиятелство.

— Той е неморален човек — казваше дребничкият лорд Саутдаун на сестра си, която му се противопоставяше смирено, тъй като бе чувала ужасни неща от майка си за онова, което ставало в Гонт Хаус, — но, дявол да го вземе, неговото шампанско е най-хубавото в Европа!

А пък що се отнася до сър Пит Кроли, този образец на благоприличието, който едно време бе свиквал мисионерски събрания — и през ум не му минаваше да не отиде на гости на лорда.

— Там, където срещате хора като епископа на Йилинг и графиня Слингстоун, можете да бъдете уверена — обръщаше се той към лейди Джейн, — че спокойно можем да бъдем и ние. Големият пост и високото положение на лорд Стейн му дават възможност да заеме ръководно място сред хората от нашия обществен ранг. Този, който е съдебен глава на едно графство, моя мила, е почтен човек. Освен това, Джордж Гонт и аз бяхме близки едно време — той беше по-младши от мене, когато и двамата служехме като аташета в Пъмперникъл.

С една дума, всички отиваха в дома на този голям човек да му изкажат почитта си — всички, които той канеше. Също както и вие, читателю (не отричайте) и аз, писателят, бихме отишли, ако можеше да получим покана.

Глава XLVIII В която запознаваме читателя с най-доброто общество

Най-после съдбата отсъди добрината и любезността на Беки към главата на мъжовото й семейство да получат изключително голяма награда, награда, която, макар и донякъде и невеществена, малката жена желаеше по-силно, отколкото други, по-материални придобивки. Ако не възнамеряваше да води добродетелен живот, тя поне искаше да се радва на добро име, а ние знаем, че никоя дама от висшето общество не може да притежава това необходимо качество, докато не си сложи шлейф и пера и не бъде представена на своя монарх в двореца. След тази среща с величието те излизат белязани като честни жени. Лорд-шамбеланът им дава свидетелство за добродетелност. И също както при карантина съмнителните стоки и писма биват прекарани през нагорещен въздух и напръскани с ароматични киселини, след което ги обявяват за чисти, така и една дама, чиято репутация иначе би била съмнителна и заразителна, минава през целебното изпитание на кралското присъствие и излиза оттам очистена, от всякакъв порок.