Панаир на суетата (роман без герой)

Беки чувствуваше, че просто й се ще да благославя хората от прозорците на екипажа — толкова възвисен бе духът й и така силно бе усещането й за високото положение, което най-после беше придобила в обществото. Дори и нашата Беки си имаше своите слабости: също както човек често среща хора да се гордеят с превъзходства, които другите трудно долавят — както например Комус твърдо вярва, че е най-добрият трагичен актьор в Англия; както Браун, известният романист, със странно желае да го смятат не за даровит, а за изискан и модерен; докато Робинсън, големият адвокат, не дава пет пари за репутацията си в съдебната зала, а се счита за превъзходен спортист, така също голямата цел в живота на Беки беше да бъде и да я смятат за почтена жена. И тя можа да се домогне до положението на дама от благородния свят с удивително постоянство, готовност и успех. Казахме вече, че имаше моменти, когато тя вярваше, че е жена от доброто общество и забравяше, че в чекмеджето вкъщи няма пари, че край портата дебнат кредитори, че трябва да омилостивява търговци и продавачи — с една дума, че няма върху какво да се крепи. И докато отиваше в двореца с каляската, със семейната каляска, тя придоби такова величествено държане, тъй самодоволно, предварително обмислено и внушително, че то накара дори и лейди Джейн да се засмее. Тя влезе в кралските зали с тръсване на главата, което би подхождало на императрица; и не се съмнявам, че ако би била такава, Ребека щеше да играе ролята си превъзходно.

В правото си сме да заявим, че дворцовото облекло на миене Родън Кроли, по случай представянето й пред монарха, беше най-изискано и блестящо. Обичната ни Ребека нямаше нужда от изкуствена светлина, която да подчертава красотата й. Лицето й все още можеше да изглежда хубаво при силно дневно осветление. Ако видехте сега роклята й, всяка дама от Панаира на суетата би я обявила за най-глупавото и най-смешно нещо на света, но преди двадесет и пет години в очите на всички присъствуващи тя беше най-прекрасният костюм на най-известната красавица на сезона. След двадесет години това чудо на шивашкото изкуство щеше да премине в царството на смешното и отживялото заедно с всички предишни суетности. Но стига сме се отклонявали. Всички заявиха, че роклята, която бе облякла на този бележит ден при представянето си в двореца, е наистина очарователна. Дори и добрата малка лейди Джейн бе принудена да признае това, когато гледаше своята роднина; и с тъга си каза сама на себе си, че нейният вкус стои доста по-долу от вкуса на мисис Беки.

Тя не знаеше колко грижи, мисъл и дарби беше отдала мисис Родън на тази дреха. Ребекиният вкус беше толкова добър, колкото на коя и да е европейска модистка, и умееше да върши някои неща по този начин, който лейди Джейн трудно би могла да разбере. Последната веднага долови колко разкошен бе брокатът на Ребекиния шлейф и колко блестяща е дантелата на роклята й.

Беки каза, че брокатът бил някаква си останка и че дантелата представлявала наистина сполучлива сделка. Имала я от сто години насам.

— Скъпа мисис Кроли, трябва да сте дали за нея цяло състояние — каза лейди Джейн, като сведе поглед към собствената си дантела, която по своето качество отстъпваше на първата. И като разгледа старинния брокат, от който бе направена дворцовата дреха на мисис Родън, тя беше готова да каже, че не може да си позволи подобно скъпо облекло, обаче възпря с усилие тези свои думи, защото щяха да наранят роднината й.

И все пак, ако лейди Джейн би знаяла всичко, мисля, че дори и нейният кротък нрав не би я възпрял да не избухне. Работата се състоеше в това, че когато подреждаше къщата на сър Пит, мисис Родън откри дантелата и броката в старите гардероби, където се намираха вещите на бившите господари на този дом, и си ги отнесе тихичко вкъщи. Там тя ги поправи тъй, че да отговарят на собствената й дребна фигура. Бригс я видя, когато ги вземаше, но не зададе никакви, въпроси и не каза никому нищо. Но аз подозирам, че тя й съчувстваше в тази работа, както биха сторили това много други честни жени.

Също и диамантите.

— Ех, да му се не види, откъде можа да вземеш тези диаманти, Беки? — запита я съпругът й, като се възхищаваше от скъпоценностите, които по-рано никога не бе виждал и които искряха на ушите и шията й и изпущаха богати отблясъци.

Беки се изчерви и го погледна вторачено за миг. Пит Кроли също се поизчерви и погледна през прозореца. Малка част от накитите й беше дал той — перлената огърлица с красива диамантена закопчалка — в бе пропуснал да спомене това обстоятелство пред съпругата си.

Беки погледна съпруга си, а сетне и сър Пит я в очите й се четеше закачливост и ликуване, сякаш искаше да каже: „Да те издам ли?“