Панаир на суетата (роман без герой)

— Нямате пари, а искате да се състезавате с тези, които имат. Клето мъничко глинено гърненце, вие искате да плувате надолу по течението заедно с големите медни съдове. Всички жени са еднакви. Всеки се мъчи да постигне това, което не си заслужава труда да придобие. Боже мой! Вчера вечерях с краля и ни поднесоха агнешко, гарнирано с цвекло. Често пъти ястие, приготвено от зеленчуци, е по-хубаво от най-добре угоеното теле. Ще отидете в Гонт Хаус. Зная, че няма да ме оставите на мира, докато не се вредите там. Но у дома не е и наполовина така забавно, както тук. Ще ви бъде отегчително. Както е отегчително и на мене. Жена ми е весела като лейди Макбет, а дъщерите ми са приятели като Ригън и Гонърил. Просто не смея да спя в това, което наричат моя спалня. Креватът е като балдахин от селенията на свети Петър. Имах си малко пиринчено легло в стаята за обличане и малък сламеник като отшелник. Аз съм отшелник. Ха, ха! Идната седмица ще бъдете поканена на вечеря. И gare aux femmes88, внимавайте и се дръжте на положение. Ах, как ще ви тормозят те! — За човек като лорд Стейн, който не приказваше много, това беше твърде дълга реч. Тя не беше първата, която той него ден произнесе за доброто на Беки. Бригс вдигна поглед от работната маса, край която беше седнала в по-външната стая, и въздъхна дълбоко, когато чу великият маркиз да говори така пренебрежително за женския пол.

— Ако не изпъдите онова отвратително овчарско куче — каза лорд Стейн, като хвърли зъл поглед над рамото си към нея, — ще наредя да го отровят.

— Винаги храня кучето си от собствената си чиния — каза Ребека и се разсмя закачливо. И като се порадва на яростта на милорда, който мразеше клетата Бригс затова, че прекъсваше неговия tête-à-tête с хубавата съпруга на полковника, мисис Родън най-после се смили над обожателя си и като повика Бригс, тя се възхити от хубавото време и я помоли да изведе детето на разходка.

— Не ми е възможно да я изпъдя — каза Беки след малко мълчание и с много тъжен глас. Докато говореше, очите й се напълниха със сълзи и тя извърна глава.

— Защото не сте й плащали заплатата, така ли? — каза маркизът.

— Още по-лошо — каза Беки, като все още държеше очите си сведени надолу. — Разорила съм я.

— Разорили сте я? Тогва защо не я изпъдите? — запита джентълменът.

— Мъжете правят това — отвърна с горчивина Беки. — Жените не са толкова лоши. Миналата година, когато бяхме останали без петак, тя ни даде всичко. Никога не ще ме напусне, докато не се разорим напълно, което не ми изглежда много далеч, или докато не й платя последния шилинг, който имам да й давам.

— По дяволите, какво й дължите? — запита лордът. Като си представи колко голямо е богатството му, Беки спомена една сума, двойно по-голяма от тази, която трябваше да заплати на Бригс.

Това накара лорд Стейн да излее нов поток от ярост — кратък и енергичен, при което Ребека сведе още по-надолу глава и заплака горчиво.

— Не можех да постъпя иначе. Това беше едничката ми възможност. Не смея да кажа на съпруга си. Той ще ме убие, ако узнае какво съм направила. Пазех това в тайна от всички, освен от вас — и вие насила ме накарахте да го разкрия. Ах, лорд Стейн, какво ще правя сега? Толкова съм нещастна!

Лорд Стейн не отговори нищо; той само барабанеше с пръсти и хапеше нокти. Най-после нахлупи шапката си и изхвърча от стаята. Ребека не стана от мястото си, където се беше свила в отчаяние, докато вратата не се затвори с трясък подир него и екипажът му не отмина надолу по улицата. После се изправи, а в зелените й очи блестеше ликуване и закачливост. Веднъж или два пъти избухна в смях, докато работеше нещо, а след това седна пред пианото и изсвири мелодия, която сама съчини и която звучеше тържествено. Тя накара хората да се спрат под прозореца й и да се заслушат в хубавата музика.

Същата вечер за малката жена пристигнаха две писма от Гонт Хуас. Едното съдържаше покана за вечеря от лорд и лейди Стейн, която щеше да се състои следния петък, а в другото се намираше лист лилава хартия, носещ подписа на лорд Стейн и адреса на банкерското предприятие „Джонс, Браун и Робинсан“, Ломбард Стрийт.

През нощта Родън чу Беки да се изсмива насън веднъж или два пъти. Това, което тъй много я забавлявало, каза тя, е мисълта, че ще отиде на Гонт Стрийт и ще се изправи пред дамите на този дом. Но истината е, че много други мисли я занимаваха. Да заплати ли на Бригс, или да я отпрати? Да учуди ли Реглс, като уреди сметката с него? Всички тези мисли се въртяха в главата й и на следния ден, когато Родън излезе да направи сутрешното си посещение в клуба, а мисис Кроли (със скромна рокля и с воал) се отправи с файтон в Сити и като влезе в банката на господа Джонс и Робинзън, тя представи на съответния чиновник един документ, а в отговор той я запита:

— В какви банкноти да ви се изплати сумата?

Тя отвърна кротко: