Панаир на суетата (роман без герой)

Присъствуваше и мистър Джон Пол Джеферсън Джоунс, аташиран към американското посолство и кореспондент на вестник „Нюйоркски Демагог“. За да стане приятен на компанията, той запита лейди Стейн при една пауза през време на вечерята: „Как намира Бразилия приятелят ми Джордж Тоит?“ Той и Джордж били много близки в Неапол и заедно ходили да разгледат Везувий. Мистър Джоунс направи пълно и подробно описание на вечерята, което се появи своевременно в „Нюйоркски Демагог“. Той споменаваше имената и титлите на всички гости, като даваше кратки биографични бележки за главните присъствуващи. Описваше външността на дамите с голямо красноречие; сервизите на масата; броя и костюмите на прислугата; изброяваше поднесените блюда и вина; украшенията на бюфета и вероятната стойност на порцелана. Той пресметна, че подобна вечеря не би могла да струва по-малко от осемнадесет долара на лице. И този човек доскоро имаше обичай да изпраща свои протежета с препоръчителни писма до настоящия лорд Стейн, насърчен да прави това поради интимните връзки, които бе имал със скъпия си приятел, покойния лорд. Той се възмущаваше твърде много, че някакъв млад и незначителен аристократ, граф Саутдаун, се отнесъл пренебрежително с него, когато се отправили към столовата. „Точно когато пристъпвах да предложа ръката си на една много приятна и остроумна дама от модното общество, блестящата и забележителна мисис Родън Кроли — пишеше той, — младият благородник застана между нея и мене и грабна моята прекрасна Елена без ни една дума на извинение. Бях принуден да вървя на края на процесията с полковника, съпруг на тази дама, един чернолик военен, отличил се в битката при Ватерло, където имал по-добра сполука, отколкото някои от събратята му с червени мундири при Ню Орлеан“.

При появяването си сред това общество на благородници полковникът поруменя тъй, както обикновено поруменява шестнадесетгодишно момче, когато се намери сред сестрините си съученички. Споменахме и преди, че нашият добър Родън никога през живота си не бе имал навика да се движи сред дамско общество. С мъжете в клуба или полковата столова той се чувствуваше много добре и можеше да язди, да се обзалага и да играе билярд с най-смелия от тях. В живота му бе имало време и за приятелство с жени, но това бе преди двадесет години и съответните дами бяха от по-особена категория. Времената са такива, че човек мъчно се осмелява да намекне за този вид общество, което хиляди от нашите млади мъже от Панаира на суетата посещават всеки ден, което всяка вечер изпълва казина и танцувални салони и за което хората знаят, че съществува също тъй, както и обществото, което се движи из алеите за екипажите в Хайд Парк или посещава черквата „Св. Джеймс“ — но чието съществуване най-педантичните, макар и може би не най-моралните от хората, пренебрегват напълно. С една дума, макар че полковник Родън Кроли сега беше на четиридесет и пет години, участта му в живота бе да срещне едва пет-шест добродетелни жени, освен този образец на съвършенство — собствената му съпруга. С изключение на нея и на добрата му снаха лейди Джейн, чиято благородна природа го бе опитомила и бе спечелила сърцето му, всички останали плашеха достойния полковник; и при първото му отиване на вечеря в Гонт Хаус не го чуха да направи нито една забележка, освен че времето било много горещо. Впрочем Беки би го оставила вкъщи, ако принципите на добродетелта не заповядваха съпругът и да я придружава, за да бди над плахото и треперливо малко създание при първото му появяване сред благородното общество.

Когато тя влезе, лорд Стейн пристъпи напред, взе ръката й и я поздрави с голяма учтивост, след което я представи на лейди Стейн и на техни сиятелства, нейните снахи. Техни сиятелства направиха три величествени поклона, а възрастната дама, разбира се, подаде ръка на новодошлата, но тя бе студена и безжизнена като мрамор.

Беки я пое с благодарност и смирение; и като направи реверанс, който би сторил чест на най-добрия учител по танц, тя, тъй да се каже, се постави в краката на лейди Стейн, като заяви, че негово сиятелство бил най-старият приятел и покровител на баща й и че тя, Беки, се научила да почита и уважава семейство Стейн още от детинството си. Работата се състоеше в това, че лорд Стейн веднъж бе купил две картини от покойния Шарп и чувствителното сираче никога не можеше да забрави това благодеяние.

След това я представиха на лейди Берейкърс, на която Ребека също направи най-почтителен реверанс. Въпросната високопоставена дама й отвърна с ледена изисканост.

— Имах удоволствието да се запозная с ваше сиятелство в Брюксел, преди десет години — каза Беки с най-пленителен глас. — Имах голямото щастие да се срещна с лейди Берейкърс на бала у графиня Ричмънд, вечерта преди битката при Ватерло. И си спомням как ваше сиятелство и милейди Бланш, вашата дъщеря, седяхте в екипажа в двора пред конюшнята на хотела и чакахте да ви намерят коне. Надявам се, че диамантите на ваше сиятелство са в безопасност.