Панаир на суетата (роман без герой)

Всеки от присъствуващите погледна съседа си. С прочутите диаманти бяха станали известни промени, за които, разбира се, Беки не знаеше нищо. Родън Кроли се оттегли с лорд Саутдаун до един прозорец, където чуха лорда да се смее най-невъздържано, когато Родън му разправи как лейди Берейкърс пращала всички да й търсят коне и как Беки „добре я наредила, бога ми“. „Смятам, че от тази жена няма защо да се страхувам“ — мислеше си Беки. И наистина лейди Берейкърс и дъщеря й си размениха уплашени и ядосани погледи и старата се оттегли до една маса, където най-енергично започна да разглежда някакви картини.

Когато владетелят от Дунавските страни се появи, поведоха разговор на френски и тогава лейди Берейкърс и по-младите дами видяха, за тяхно още по-голямо смущение, че мисис Кроли беше много добре запозната с този език и го говореше с много по-хубаво произношение от тяхното. Беки се беше срещала с унгарските магнати заедно с армията във Франция през 1816–1817 г. Тя запита за приятелите си с голям интерес. Чуждестранните личности я помислиха за някаква особена високопоставена дама; и принцът, и принцесата запитаха както лорд Стейн, така и маркизата, която придружаваха до банкетната зала, коя е онази petite dame89, която говори така добре.

Най-после, след като процесията бе съставена по описания от американския дипломат начин, всички влязоха в салона, където поднесоха вечерята и където читателят е свободен да се забавлява според угодата си, както вече му обещахме.

Но когато дамите останаха сами, тогава вече Беки разбра, че ще започнат враждебни действия. Малката жена се намери в такова състояние, което я накара да признае колко прав бе лорд Стейн, когато я предупреждаваше да се пази от обществото на жени, намиращи се в по-високо от нейното положение. Също както казват, че тези, които най-много мразят ирландците, са самите ирландци, така безсъмнено най-големите мъчители на жените са пак жени. Когато клетата малка Беки остана насаме с дамите и се приближи към камината, където се бяха оттеглили знатните гостенки, те напуснаха това място и заобиколиха една маса с рисунки. Когато Беки ги последва там, те отново се запътиха една по една към огъня. Опита се да заговори едно от децата (към които на обществени места тя обикновено проявяваше голяма обич), но мистър Джордж Гонт бе извикан настрана от своята мамичка. Изобщо към чужденката се отнесоха с такава жестокост, че дори самата лейди Стейн се съжали и отиде да поведе разговор със самотната малка жена.

— Лорд Стейн разправя, че свирите и пеете много хубаво — каза й нейно сиятелство с пламнали от руменина бузи. — Бих желала да бъдете така добра и да ми попеете.

— Готова съм да направя всичко, което би доставило удоволствие на милорда или на вас — каза Ребека, искрено признателна. После седна пред пианото и запя.

Тя изпя няколко религиозни песни от Моцарт, любими мелодии на лейди Стейн още от миналото, и стори това с такава нежност и тъй сладко, че графинята, която се помайваше край пианото, седна близо до нея и заслуша с приковано внимание, докато от очите й се зарониха сълзи. Вярно, че дамите от опозицията, намиращи се на другия край на масата, бръмчаха и приказваха високо и непрестанно, но лейди Стейн не чуваше този шум. Тя отново бе станала дете, върнала се бе през пустотата на последните четиридесет години от живота си към манастира, където беше отрасла. Черковният орган бе свирил същите мелодии, а органистката-сестра, която тя бе обичала най-много от всички в общежитието, я бе научила да ги пее през тези ранни щастливи дни. Лейди Стейн пак беше момиче и за един час тези кратки години на щастие отново се разцъфтяха за нея — и тя се сепна, когато вратите се отвориха шумно, и като се чу високият смях на лорд Стейн, господата влязоха, обхванати от веселие.

Той разбра още при пръв поглед какво се бе случило в негово отсъствие и поне веднъж почувствува признателност към жена си. Лордът се приближи до нея и я заговори, наричайки я по име, което отново накара бледото й лице да поруменее.

— Жена ми казва, че сте пели като ангел — обърна се той към Беки. Всички знаем, че има два вида ангели, и хората казват, че и двата вида са очарователни — всеки по своя начин.

Независимо от това как бе прекарала началото на тази вечер, през останалото време Беки пожъна голям успех. Тя пя колкото можеше най-хубаво и пеенето й тъй много се хареса, че всички мъже дойдоха и се насъбраха около пианото. Жените, нейните неприятелки, бяха оставени съвсем сами. И мистър Пол Джеферсън Джоунс реши, че е напълно спечелил благоволението на лейди Гонт, когато отиде при нейно сиятелство и похвали прекрасния глас на очарователната й приятелка.

Глава L В която се говори за обикновени хорица