Панаир на суетата (роман без герой)

— Бих желала сто и петдесет лири стерлинги в дребни банкноти, а остатъкът в по-голяма. — И когато после мина през Сент Полс Чърчярд, спря се там и взе за Бригс най-хубавата черна копринена рокля, която можеше да се купи. Като целуна наивната стара мома и й каза няколко любезни думи, тя й поднесе подаръка си.

После отиде при мистър Реглс, попита мило за децата му и му даде петдесет лири от дължимото. След това се яви при кочияша, от който наемаше екипажите си, и удовлетвори и него с подобна сума.

— Надявам се, че това ще ви послужи за урок, Спавин — каза тя, — и на следващия прием в двореца няма да ме оставите да безпокоя девер си, сър Пит Кроли, и да го карам да води и четирма ни в каретата си, когато отиваме на посещение при негово величество, поради това, че собственият ми екипаж не идва да ме вземе.

Изглежда, че в деня на представянето в двореца помежду им бе възникнало недоразумение. Поради това полковникът без малко щеше да претърпи унижението да се яви пред владетеля в нает от пиацата файтон.

След като свърши всички тези работи, Беки се качи в стаята при споменатото по-рано писалище, което Амелия Седли й бе подарила преди много, много години и което съдържаше някои доста интересни и ценни неща, и заключи в този свой частен музей по-голямата банкнота, която касиерът на господа Джонс и Робинсън й беше дал.

Глава XLIX В която ни се поднасят три яденета и десерт

Когато тази сутрин дамите на Гонт Хаус бяха седнали на закуска, лорд Стейн (който пиеше шоколада си отделно и рядко безпокоеше жените на семейството, освен при идването на гости или когато се срещаха случайно в преддверието, или пък когато хвърляше към тях поглед в операта, в ложата им на първия балкон) — негово сиятелство се появи между дамите и децата, които се бяха събрали около масата за чай, и тогава се разрази истинска битка заради Ребека.

— Лейди Стейн — каза той, — искам да видя списъка на гостите за вечерята ви в петък; и желая, ако обичате, да напишете покана за полковник и мисис Кроли.

— Бланш ги пише — каза възбудено лейди Стейн. — Лейди Гонт пише поканите.

— Няма да пиша на тази личност — каза лейди Гонт, висока и представителна дама, която вдигна за миг очи и после отново ги сведе надолу. Не беше приятно да се срещне погледът на лорд Стейн от онези, които му възразяваха.

— Кажете на децата да излязат от стаята. Вървете си! — каза той, като дръпна шнура на звънеца. Малките, които винаги стояха изплашени пред него, се оттеглиха. Майка им се готвеше да направи същото. — Вие не — каза той. — Вие останете.

— Лейди Стейн, още веднъж ви моля да имате добрината да седнете пред онова писалище и да напишете поканата, за която ви споменах.

— Милорд, аз няма да присъствувам на вечерята — каза лейди Гонт. — Ще си отида вкъщи.

— Бих желал да го сторите и да си останете там. Ще намерите, че съдебните пристави в Берейкърс са много приятни, а пък аз ще се освободя от задължението да заемам пари на роднините ви, както и от трагичния ви вид. Коя сте вие, та да заповядвате тук? Нямате пари. Нямате мозък. Дойдохте в моя дом, за да родите деца, но не го направихте. Омръзнали сте на Гонт, а жената на Джордж е единственият човек в семейството, който не желае смъртта ви. Ако бяхте умрели, Гонт щеше да се ожени отново.

— Бих желала да бе така — отвърна нейно сиятелство със сълзи и ярост в очите си.

— Ха, та тъкмо вие ли държите тъй много на добродетелта? Съпругата ми, която е непорочна светица, както е известно на всички, и никога в живота си не е съгрешавала, няма нищо против да се срещне с младата си приятелка мисис Кроли. Милейди Стейн знае — понякога външният вид говори зле и за най-добрите жени; често пъти се разправят лъжи и за най-невинните. Моля, госпожо, да ви разкажа ли някои анекдоти за вашата мамичка, лейди Берейкърс.

— Ако желаете, сър, можете да ме ударите и да ме нараните, колкото си искате жестоко — каза лейди Гонт. Негово сиятелство винаги придобиваше добро настроение, когато виждаше съпругата си и снаха си да страдат.

— Сладка моя Бланш — каза той, — аз съм джентълмен и никога не докосвам с ръка жените, освен когато върша това от добри чувства. Искам само да поправя някои малки грешки на характера ви. Вие, жените, сте прекалено горди и твърде много ви липсва смирение, както съм уверен, че и отец Моул би казал на лейди Стейн, ако беше тук. Не трябва да си давате важност; трябва да бъдете кротки и смирени, скъпи мои. Откъде да знае лейди Стейн? Може би тази искрена, добродушна и наклеветена от хората мисис Кроли е съвсем невинна — по-невинна дори от самата нея. Съпругът й не се ползува с добро име, но то е толкова добро, колкото и името на Берейкърс, който много е играл на карти, а е плащал твърде малко, и който с измама ви отне едничкото наследство, което ви бе дадено, и ви остави без петак на ръцете ми. Вярно, че мисис Кроли няма добро потекло; но то не е по-лошо от това на знаменития прародител на Фани, първия дьо ла Джонс.

— Парите, които донесох в семейството, сър… — извика лейди Джордж.