Панаир на суетата (роман без герой)

Не след дълго Еми имаше вече книга за вписване на гостите и визитите, разхождаше се редовно с екипажа и правеше посещение на лейди Блъдиър (съпруга на генерал-майор сър Роджър Блъдиър от бенгалската армия); на лейди Хъф, съпруга на сър Дж. Хъф; на мисис Пайс, съпруга на директора Пайс, и т.н. и т.н. В определени часове Еми отиваше с екипажа да вземе Джоз от клуба и да го заведе на разходка; и като слагаше стария Седли в превозното средство, тя го водеше в Риджънт Парк. Собствената прислужничка, екипажът, книгата за гостите и малкият лакей с копчета на ливреята скоро й станаха тъй добре познати, както скромният й живот в Бромптън. Тя се приспособи към едното, както и към другото. Ако съдбата й беше отредила да стане графиня, тя би изпълнила дори и тази длъжност. Дамите от обществения кръг на Джоз я намираха приятна — не нещо особено, но все пак доста приятна.

Мъжете както обикновено харесваха безизкуствената й доброта и простичкото й изискано държане. Галантните млади индийски контета, дошли си в отпуска, с мустаци и златни верижки за часовник, които се возеха в препускащи екипажи, живееха в хотелите на Уест Енд и се смятаха за подпорите на театрите, се възхищаваха от мисис Озбърн, с удоволствие се покланяха на екипажа й в парка и се радваха да бъдат удостоени с честта да й правят сутрешни посещения. Самият Суонки от гвардейския полк, този опасен младеж, най-голямото конте от всички дошли си в отпуска офицери, бе открит един ден от майор Добин да седи tête-à-tête с Амелия и да й описва много духовито и красноречиво как се ловят тигри. След това той дълго разправяше за някакъв проклет офицер, който постоянно се навъртал около къщата — един дълъг, тънък, възстаричък човечец, с малко особена физиономия, който въпреки това засенчвал всички с разговора си.

Ако майорът притежаваше поне малко суетност, той щеше да почувствува ревност спрямо такъв опасен млад кавалер, като този привлекателен бенгалски капитан. Но Добин беше прекалено естествен и благороден, за да изпитва каквито и да било съмнения към Амелия. Той се радваше, че младежите й оказват внимание и че има и други, които да се възхищават от нея. Та нали от моминските си години досега беше непрекъснато преследвана и подценявана. Правеше му удоволствие, като виждаше как доброто отнасяне събужда добрите й качества и как самочувствието й пораства заедно с благополучието. Всеки, който можеше да я оцени, изтъкваше и справедливата преценка на майора — ако, разбира се, може да се каже, че един попаднал под влиянието на любовта човек е изобщо годен да има справедлива преценка.

След като Джоз отиде да се представи в двореца, което той направи като верен поданик на своя владетел (показвайки се в пълно дворцово облекло в клуба, откъдето Добин дойде да го вземе в изтърканата си униформа), той, който винаги бе отявлен лоялист и разпален поданик на Джордж IV, сега стана такъв упорит консерватор и подпора на обществото, че настояваше Амелия да се появи пред негово величество. По някакъв начин той бе успял да си внуши, че е важен фактор за общественото благосъстояние и че владетелят няма да се чувствува щастлив, ако Джоз Седли и семейството му не покажат своите верноподанически чувства в приемните зали на двореца Сент Джеймс.

Еми се разсмя.

— Ще трябва ли да нося семейните диаманти, Джоз — каза тя.

„Бих желал да ми позволите да ви подаря такива — помисли си майорът. — Бих искал да видя скъпоценностите, които ще са достатъчно красиви за вас.“

Глава LXI В която изгасват две светлини

Настъпи ден, когато благопристойните забавления и тържествените веселби на семейството на мистър Джоз Седли бяха прекъснати от едно събитие, което се случва в повечето къщи. Да, драги мой събратко от Панаира на суетата, ще настъпи ден, когато и за нас докторът ще дойде за последен път. Болногледачката ще надзърне през завесите на леглото, но вие няма да забележите това, а после ще разтвори широко прозорците, за да влезе малко въздух. Ще спуснат всички транспаранти на прозорците от лицевата страна на къщата и ще се оттеглят в задните стаи; ще изпратят за адвоката и за други облечени в черно мъже и т.н. и т.н. Тогава вашата комедия и моята ще са завършени и ние ще бъдем отведени далеч-далеч от шума на барабаните, от крясъците и от кълченията. Ако сме от благородно потекло, ще сложат траурен герб на жилището ни, е позлатени херувими и надписи, които гласят, че „На небето владее мир“. Синът ви ще пренареди къщата или може би ще я даде под наем и ще отиде да живее и някой по-модерен квартал; името ви ще фигурира между имената на „починалите членове“ на клуба ви следващата година. Колкото и да скърбят за вас, вдовицата ви ще пожелае да й направят добре жалейните дрехи; готвачката ще приготовлява, както обикновено, обедите; наследникът ви скоро ще има достатъчно сили да погледне портрета ви над камината, който не след дълго ще бъде преместен от това почетно място, за да стори път на портрета на сина, встъпил във вашите права.