Панаир на суетата (роман без герой)

Глава LXIII В която се срещаме със стари познати

Вежливото държане на лорд Тейпуърм не можа да не окаже най-благоприятно въздействие върху мистър Седли и на следното утро, на закуска, той изрази мнение, че Пъмперникъл е най-приятното местенце от всички, които бяха посетили при пътуването си. Мотивите и хитростите на Джоз не бяха трудни за отгатване; и Добин, това лукаво създание, се усмихна многозначително, когато разбра от самоуверения вид на цивилния и от небрежния начин, по който той говореше за замъка Тейпуърм и другите членове на семейството, че Джоз е прегледал пътническия си благороднически алманах още рано сутринта. Да, той бе виждал негово сиятелство, граф Гагуиг, бащата на лорд Тейпуърм; беше сигурен, че го е срещал на един дворцов прием — нима Добин не си спомня? И когато, верен на обещанието си, дипломатът им направи посещение, Джоз го посрещна с такива почести, каквито малкият управляващ легацията рядко бе получавал. При пристигането на негово превъзходителство Джоз смигна на Кирш и последният, който предварително бе получил нужните заповеди, излезе, за да надзирава нареждането на студените закуски и желета, с които Джоз най-настоятелно покани благородния си гостенин.

Щом това можеше да му даде възможност да се възхищава от светлите очи на мисис Озбърн (чийто свеж тен на лицето се погаждаше чудесно с дневната светлина), Тейпуърм беше наклонен да приеме всяка покана за по-дълго престояване в жилището на мистър Седли. Той му зададе един-два ловки въпроса относно Индия и тамошните балерини; попита Амелия за красивото момче, което бе видял с нея, и поздрави смаяната малка женица за удивителното впечатление, което направила в театъра; а след това се опита да очарова Добин, като заговори за последната война и за подвизите на пъмперникълския полк под предводителството на престолонаследника, сегашния херцог на града-държава.

Лорд Тейпуърм бе наследил не малка част от семейната галантност и беше щастливо уверен, че почти всяка жена, към която хвърля мил поглед, е вече влюбена в него. Той си отиде с впечатлението, че Еми е поразена от неговото остроумие и привлекателност и се прибра в жилището си, за да й напише едно малко мило писъмце. Тя не се очарова, а само се озадачи от усмивките му, от напарфюмираната му кърпичка, от лакираните му и с високи токове обувки. Емн не разбра и половината от направените й от него комплименти. В своя мъничък житейски опит тя досега не беше срещала нито един професионален поклонник на жените и погледна на милорда като на нещо по-скоро особено, отколкото приятно. И ако не се възхищаваше от него, най-малко се удивляваше Джоз — тъкмо обратното — беше във възторг.

— Колко изключително любезен е негово сиятелство — каза той — и колко е мило от негова страна, че ще ми изпрати лекаря си! Кирш, веднага да занесеш визитните ни картички на граф фон Шлюселбек — майорът и аз с голямо удоволствие ще изкажем почитанията си в двореца колкото е възможно по-скоро. Приготви и униформата ми, Кирш — униформите и на двама ни. Учтивостта налага на всеки английски джентълмен, който посещава една страна, да окаже нужната почит на съответните владетели, също както и на представителите на собственото си отечество.

Когато дойде доктор фон Глаубер, медицинският съветник на Тейпуърм и придворен лекар на негово височество херцога, той бързо убеди Седли, че минералните извори на Пъмперникъл и специалното лекуване, което самият той ще приложи, без друго ще върнат бенгалеца към младостта и елегантността на фигурата.

— Миналата година тук дойде английският генерал Бълкли — каза докторът на своя немско-английски език — и той беше двойно по-пълен от вас, сър. След три месеца го изпратих отслабнал, а в края на втория месец вече можа да танцува с баронеса Глаубер.

Джоз беше взел решение. Минералните води, докторът, дворецът и управляващият легацията го бяха убедили да остане и той възнамеряваше да прекара есента в това приятно място. Верен на думата си, на следния ден лорд Тейпуърм представи Джоз и майора на Виктор Аурелиус XVII, като аудиенцията се предвождаше от граф де Шлюселбек, маршал на двореца.

Веднага ги поканиха на вечеря и след като англичаните заявиха, че имат намерение да останат в града, всички най-високопоставени дами направиха посещение на мисис Озбърн и тъй като нито една от тях, колкото и бедна да беше, не притежаваше по-долна от баронска титла, удоволствието на Джоз беше неописуемо. Той писа на Чътни в клуба, за да му каже, че цивилната служба в Индия се ценяла тук много, че той щял да обясни на приятеля си граф де Шлюселбек как се пече прасе по индийски и че височайшите му приятели, херцогът и херцогинята, били самата доброта и любезност.